Цветно за Цветница

Днес е Цветница и всички с имена на цветя имат своя празник. Много общо понятие. Позволява интерпретации от рода на Сийка - саксийна  и по тази логика, майка ми днес трябва да черпи:) Тя всъщност е набедена да черпи и на Никулден, защото пък там сме измислили Сийка - скумрийка:) Възможностите са неограничени, стига да се справяте с римите и да имате желание да "рапирате" (малката дъщеря е направо гениална в тази област:)  Както и да е. Да са живи и здрави, всички които носят имена на цветя или си мислят, че по някакъв начин са свързани с флората на планетата. Голямата ми дъщеря е между тях. Не е много сигурно дали името Виолина  кореспондира с виолетки (вид малки теменужки) или с виолончело, но вече 13 години ние твърдо вярваме, че на днешния ден тя има имен ден:) Лудата и майка реши да си изпробва  до 3 през нощта новопридобитите инструменти за робата със захарен фондан. Голям кеф! След две години най- после реших, че мога да инвестирам крупната сума от 6,50 лв и да си купя няколко пластмасови дивайса, които значително да ми улеснят живота. Или да го влошат (поради вманиачване) - всичко зависи от гледната точка:)

 С или без декорация, тези сладки са божествени, дори и за хора като мен, които не са влюбени в бисквитките. И както може да забележите, все още съм в шарения си цикъл, от който може да ви заболи глава, при по- продължително гледане в монитора:)

Този уиекенд го бях посветила на творчески занимания. Поне такива бяха плановете.. Вашите колко често се сбъдват? Изпълнимостта на моите идеи за прекарване на свободно време е с незадоволително ниска успеваемост. Приятните блянове са абсолютно самотна събота, прекарана  в хаос от четки, бои, платове, конци и тесто бяха прекратени с трясък още в слънчевата съботна утрин.

И какво от това! Фактът, че по- голямата част от деня беше заета с пътуване, а самотното, тихо разхвърляне, се замени от многолюдна сбирка, далеч не означава, че човек трябва да се ограничи само със светлата част от денонощието:)

 Както е видно и нощта може да бъде много ползотворна. Освен шарените бисквитки, нощната смяна произведе няколко цветя от плат, като това, китно кацнало в косата на младата дама, дето твърди, че има имен ден. Боядисах и няколко яйца с естествени оцветители, на които ще им обърна специално внимание в следващата публикация.

 Изобщо, идеи колкото искате! Само денонощието да беше 28 часа или пък да се науча изобщо да не спя:)

До известна степен ми липсва и малката, която е на ваканционно заточение при баба си. Тя има невероятен усет за цветове и винаги ми е от много голяма помощ, когато  се налага да правя нещо толкова убийствено шарено.

Разсеях се и за малко да пропусна да дам рецептата за бисквитите. А те наистина си заслужават. Модифицирах стандартната си рецепта за маслено - лимоново бисквити, като добавих бъз. Ако имате домашен сироп ще бъде чудесно, но ако не ви се намира и пакетче чай ще свърши чудесна работа.

Маслени чаени бисквити с лимон и бъз

110 г меко масло
½ ч.чаша кафява захар
 1 яйце
2 ч.чаши брашно
2 с. л. изцеден сок от лимон
1 ч.л. настъргана кора от лимон
1 ч.л. бакпулвер
5-6 с.л домашен сироп от бъз или 1 пакетче чай от бъз (директно изсипвате съдържанието в тестото) и 5-6 с.л прясно мляко.

С миксер се разбиват маслата със захарта, прибавя се яйцето и се бие докато сместа стане кремообразна. Прибавят се брашното, лимоновия сок, лимоновата кора, бакпулвера, бъза и/или водата и се замесва средно меко тесто. Оставя се в хладилника за около час да стегне. Разточва се върху много добре набрашнен плот на кора с дебелина около 3 мм и се нарязват формичките.

Подреждат се в тава върху  хартия за печене и се слагат в предварително загрята на 160 градуса  фурна за около 7-10 минути. Изчакват се да изстинат и се декорират по желание.