Уикенд дестинации: Крушунски водопади, Деветашка пещера и суха храна за из път

Все още отказвам да приема факта, че есента е тук и сипе листа и кестени. Много ми харесват оранжево - червените багри, но аз си живея със спомена за фриволното лято и ежедневието покрай "заведи децата на училище" и "диването ще кандидатства" ми се струва някак си за малко. Всъщност технически погледнато - да, временно е. След има-няма 8 месеца пак ще е топло и пак ще пътешестваме:) До тогава ще си се "грея" със събраните впечатления от пътуванията и кратките ексурзийки. Едно от местата, които искам да споделя са Крушунските водопади и Деветашката пещера.  Доста известна дестинация и едва ли ще ви "светна" на някаква новост, но поне ще влезне в хронологията на блога, който ми се явява някаква форма на дневник:) За такава еднодневна екскурзия е добре да имате и суха храна за изпът. Нашата беше сандвичи от домашни бирено- маслинени хлебчета с пушена сьомга и мус от сирене с подправки.

Не посетихме Крушунските водоподапи в най- доброто време от годината, но пак ми харесаха.

От друга страна, Деветашката пещера е всесезонна и много интересна природна забележителност. И изключително кофти за снимане:)

Все пак да го караме по ред на номерата:)

Крушунската екопътека е най- късата в България. Започва от село Крушуна, което е на около 34 км от Ловеч т.е на около 200 от София. Маршрутът е към 600 м и  върви покрай въпросните Крушунски водопади. Най- горната точка е големият водопад и пещерата, от която извира реката.

Водопади са серия от малки каскади, които се спускат и образуват много красиви карстови тераси. Заради варовика, всичко изглежда синьо- зелено.

Ние се озовахме там по време на септемврийските празници, което беше мнооооого голяма грешка. От една страна по това време на годината реката не е пълноводна. На пролет би било много по- интересно.

От друга страна, беше голяма тарапана. Преди да тръгнем, четохме, че там целогодишно си има хора, но пак останах неприятно изненадана

В началото пътеката е доста широка, но в последствие се стеснява, като се минава по няколко мостчета и редица стълбички. На някои места, много трудно се разминават двама души.

В съчетание с факта, че всичко живо снима водопадите или иска да се снима на фона на водопадите, се получава едно сериозно и леко досадно задръстване.

Удачно решение е да отидете малко по- рано сутринта. Ние стигнахме към 10 и в началото беше сравнително спокойно.

Проблемът е, че аз спирах непрекъснато да снимам, вадих статив, събирахме деца и т.н. и в крайна сметка народа доста се посгъсти:)

Слязохме доста транзитно от другата страна на маршрута, който не върви покрай реката, но за сметка на това е доста по- спокоен. Долу има паркинг, места за сядане и няколко заведения, но не ви ги препоръчвам. Ако случайно успеете сравнително бързо да минете през опашката и да се докопате до заветните кебапчета и кюфтета (има само това) най- вероятно ще се наложи да ги доубиете с нещо тежко, за да не изпълзят от сандвича ви. Де да знаме де, може пък и аз да съм много претенциозна и придирчива към храната:) Предпочетох да заложа на сандвичи от вкъщи:)

Съвсем близо до Крушунската екопътека, на около десетина км, се намира Деветашката пещера.
Това е една от най- интересните пещери в България, която е достъпна за непрофесионалисти. Дълга е 2 442 м., като на около 30-40 м от входа се намира огромна зала (2400 кв.м). Това, което я прави толкова забележителна са не размерите, а арките, които са се образували при срутването на част от свода.

На практика на тавана на голямата зала има 7 различни по големина отвори, през които прониква светлина.

Опасявам се, че не се справих много блестящо със снимките. В самата пещера си е тъмно, а през дупките прониква ярка светлина. Или всичко ставаше много тъмно и се виждаше синьо небе и облаци през тавана, или се виждаше детайл вътре, а небето ужасно прегаряше. После четох, че не само аз съм се сблъскала с този проблем при снимането:)

Другият интересен факт за пещерата, е че има два ръкава. През единият протича малка рекичка и е доста хладно.

Другият е странно топъл. Има нещо като малка крепостна стена и когато застанеш върху нея или минеш от другата страна, те лъхва топъл въздух.

На тази снимка е входът на топлия ръкав, а аз снимам от стената. Може да се види мащаба на залата, като сравните с мъничките фигурки на хората, които снимат долу:)
По- навътре не влизахме, защото е тъмно. Освен това точно това място е защитено и известно с факта, че там живеят прилепи и всякакви други гадинки:) Това е причината пещерата да затваря за посетители през размножителния им период (юни- юли)

Пещерата стана известна и с още нещо - там се снимат част от сцените на филма, който събра най- големите американски екшън величията в БГ:) Положителното на този факт е, че бате Силвестър построи мост, който минава над р. Осъм и прави шорткът между пътя и входа на пещерата:) До сега се минаваше през сравнително стръмна пътечка, която в по- лошо време не е много приятна.

Както споменах, за този ден, ние си бяхме направили сандвичи. Основното бяха бирени хлебчета, които изпекох предишния ден.

Сандвичи с бирени хлебчета с маслини, пушена сьомга и мус от сирене с подправки

Продукти  за хлебчетата:

300 гр брашно от спелта и ли пълнозърнесто пшеничено брашно
100 гр бяло брашно
170 мл бира
170 мл хладка вода
1 1/2 ч.л суха мая
1 ч.л сол
1 с.л захар
4 с.л зехтин
100 гр черни маслини без костилки

От бялото брашно, хладката вода, захарта и маята се забърква кашичка, която се оставя да "шупне" за 15 минути. В дълбока купа или машината за хляб се слагат всички останали съставки, без маслините. Най- отгоре се  сипва кашата и се замесва гладко тесто. Ако ползвате машина за хляб, включете на програма за месене и втасване и когато чуете сигнала, добавете маслините. Ако месите на ръка, оставете тестото да престои 10 мин, сложете маслините, премесете пак и оставете на топло да втаса.

След като тестото удвои обема си, се слага върху набрашнен плот, оформя се на топка и се разделя на 6 равни части. От всяка се оформя продълговато или кръгло хлебче. Правят се декоративни, напречни разрези, поръсва се с пълнозърнесто брашно и  се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Оставят се да в втасат още веднъж за около 15 минути, като през това време се загрява фурната на 180 градуса. Печете 40 минути, като накрая може да проверите с клечка за зъби, дали са готови. Оставете да се охладят добре.

Продукти за муса от сирене:

1 опаковка сирене Филаделфия (180 гр)
30 гр топено сирене
30 гр масло
сибирски лук, мащерка, черен пипер или други подправки по избор

Сирената и маслото се разбиват с миксер на бавна скорост, до получаване на гладък мус. Добавят се подправките и отново се разбъркват внимателно.


За приготвянето на самите сандвичи просто разрязвате хлебчетата на половина, мажете и двете половини с муса, слагате няколко парчета пушена сьомга и захлупвате.