Страници

сряда, 18 май 2011 г.

Логистиката на тортите

Не ми се получава много добре. Логистиката имам предвид. И това най- вече, когато ми се налага да правя торти. Това е една от основните причини да не приемам много поръчки и да се забавлявам с фондан само и ако изобщо имам време.  Преди известно време публично обещах, че ще правя една торта, след което ми се наложи да пътувам, върнах се късно вечерта и откарах цяла нощ в правене на захарни фигурки. Имаше една друга, която правих за колежка, но тогава детето се разболя и аз превключих пак на нощен тортен режим. В общи линии имам доста вълнуващи нощни изживявания ... с торти.. Всеки път се заричам, че няма да го правя, но очевидно съм доста късопаметна, защото след има няма месец и пак ми прищраква нещо. Както и да е. Преди няколко седмици ми се обади една позната с молба да направя нещо за рождения ден на нейното момиченце. Много уважавам въпросната дама и мисля съвсем скоро да отделя цяла статия за нея. Подозирам, че това беше основната причина да приема. Изчислих го добре, установих, че няма никакви празници около денят за торта (и за това имам да разказвам) и взех че се съгласих. Един съвсем слабичък гласец дрезгаво се опита да ми нашепне отвътре, че този филм вече сме го гледали. Миличкият доста е попрегракнал от непрекъснато повтаряне на "не прави това", "само не пак" и "аре стига вече де!!!" та може би затова не го чух:) А може би просто желанието да се подвизавам отново с торта е по- силно от инстинкта ми за самосъхранение:)


Оказа се прав, но когато го разбрах, вече беше много късно:)




И така, денят Х наближаваше, а аз си живеех безметежно, прехвърляйки наум някакви планове, за това как точно ще си организирам работата. В четвъртък пека блатове, в петък сглобявам тортата и покривам със захарния чаршаф. В събота сутринта украсявам и до обяд всичко е приключило. Конкретен дизайн NICHT, ама то това при мен не е новост. Всякакви грандиозни планове и наченки на идеи ми се въртят до последно, но финалният вариант винаги изкристализира по време на самата работа. Имах идея за едно дърво, за някаква къщичка, пък имаше бухалчета, въобще страшна работа!
Една седмица преди старта се наложи леко да сбутам програмата


Един от най- големите ми клиенти правеше грандиозно парти по случай 125 години от основаването на компанията. Не е нещо, което можеш да пропуснеш - фойерверки,  балони, народ, та даже и Бате Бойко. Плановете за блатовете се попреместиха за петък, но с идеята, че ще си тръгна навреме от работа.  Не си тръгнах:) Между временно се обадиха водопроводчиците, да кажат, че ще се позанимават с тръбите, като за целта ще спрат водата. Да не сме се притеснявали -в събота единият щранг, в неделя другият, така че вода все някъде сме щели да имаме. Познайте от къде почнаха... От кухнята, разбира се! Ми то с вода всеки може торта да прави! Истинският майсторлък е да се гърчиш като риба на сухо (буквално и преносно) и да притичваш с мръсните бъркалки на миксера и омазаните ръце през цялата къща:)


Поех си дълбоко въздух, преброих до 1 258 963, но все пак реших, че ще се справя! Все пак с вода или без вода, имам повече от половината събота. Може даже да пробутам децата на мама, за да освободя терена.  Е, брат ми ме пререди... С много основателна причина резервира майка ми за целия уикенд...
Брат ми има близнаци. Те са на има - няма 8 месеца и мрънкат в синхрон, така че баща ми беше нает като помощен персонал, с което отпадна и последната ми надежда за помощ от приятел.


Някъде тогава ни поканиха на друг рожден ден в събота, пък и аз ненадейно се сетих, че голямата ми дъщеря всъщност е на курс по английски и някой трябва да я закара. И така в един прекрасен момент се оказа, че в къщи ще се мотаят майстори, които ще режат, пилят и правят боклук, някой ще трябва да стои при тях, някой ще трябва да гледа малката щерка, някой ще трябва да закара голямата, някой ще трябва да бъде на рожден ден и разбира се някой ще трябва да прави торта. За един миг блокирах и в главата ми се възцари пълната тишина, която  обикновено е предшественик на цунамито, наречено паника. Тогава чух и онзи вътрешен гласец, който вече истерично пищеше "Казах ли ти, бе! Казах ли тииии!!!!!!!!", но бързо беше повлечен и заглушен от приливната вълна на ужасеното трескаво бързане:) Останалото вече не го помня много ясно. Търчах, пекох, бърках, мажех, разточвах, изрязвах. Липсата на ясна концепция беше огромен минус. Единствената идея, която имах е, че девойката иска момичешка торта. До бухалчета не стигнах и къщичка не успях да направя, но мисля, че поне постигнах момичешкото излъчване. В бързината пропуснах да взема поне някакво дребно подаръче, но за сметка на това, те ни подариха едни прекрасни шнолки, което ме накара да се чувствам още по гузна:)


Снимките на тортата също не ми се получиха добре, защото от една страна много бързах, майсторите ме гледаха изключително странно, а от друга това са първите кадри с новия апарат. Накрая вече наистина закъснях за всички и всичко и се отказах от по- нататъшни фотосесии.
За сметка на това Диди ми изпрати няколко страхотни кадъра от тържеството на малката госпожица и с радост ви ги представям, заедно с рецептата на тортата:)

   Снимка: Диди Стефанова

За блатовете:

250 гр шоколад (ползвах млечен)
4 с.л какао
5 яйца
150 гр масло
1 ч. захар
1 2/3 чаша брашно
ванилия
1 ч.л бакпулвер

Всъщност това е модифицираната рецепта за едни браунис:)

Шоколадът, се разтапя с маслото на слаб огън. Добавя се захарта, разбърква се и се оставя леко да се охлади. Яйцата се разбиват с тел, добавя се шоколадовата смес, брашното с бакпулвера, ванилията и какаото. Бърка се до получаване на хомогенна смес. Сместа се разделя на 5 равни части и се разпределя върху предварително изрязани кръгове от хартия за печене. При мен това се яви форма с диаметър около 22 см, като бях покрила с хартия освен дъното и стените. Всеки блат се пече 15 минути в предварително загрята на 160 градуса фурна. Като цяло това е най- трудната част, защото шоколадовите платки са капризни на печене. Не се вижда, кога почват да прегарят, а от друга страна сместа е такава, че лепне при проверка с клечка, дори и когато са напълно готови.

          Снимка: Диди Стефанова

 За крема:

500 гр маскарпоне (1 кутия)
350 мл прясно мляко
1 пакетче ванилов пудинг на Др. Йоткер
250 мл заквасена сметана
4 с.л захар

За намазване: 150 гр сладко от боровинки или малини

200 мл мляко се слагат на котлона да заврят, а в останалите 150 се разтваря пудинга. След като млякото започне да завира, към него се добавя разтвореното нишесте (по същество това си е пудингът) и се бърка енергично до сгъстяване. Слага се захарта и се бърка още 30 секунди. Сместа се оставя хубаво да изстине, след което хубаво се разбърква заедно с маскарпонето и заквасената сметана.


                   Снимка: Диди Стефанова

Хартията за печене се отделя от блатовете едва, след като са напълно изстинали. Горната част на блата се намазва със сладко, след което върху него се разпределя 1/4 от крема. Реди се следващият блат, пак сладко и пак 1/7 от крема. Най- горният блат не се намазва със сладко и крем, за да може да се декорира тортата по ваше желание. В моят случай всичко беше измазано с обикновен маслен крем и застлано със захарен чаршаф.

Искрено се надявам тортата да се е харесала на Мили!
Диди, благодаря за доверието! Въпреки премеждията, за мен си беше истинско забавление!





32 коментара:

  1. Руми тортата е вълшебна, наистина! Може би точно когато сме под най-голямо напрежение събираме сили и мисли и сътворяваме гениални неща...при теб със сигурност се е получило! Прииска ми се и на мен една такава цветна торта да проимам :-) Много усмивки от мен!

    ОтговорИзтриване
  2. Румка, изпускаш едни други важни емоции, които те обладаваха по това време- бебетата котета, родени в гаража до колата ти, изпарилата се майка и Румяна, влязла в ролята на мама маца, топлеща премръзналите дребосъци ...
    Честно, не мога да разбера как издържаш на този твой свръх динамичен живот. И вземи го слушай вътрешния си глас поне от време на време. Ти ако нямаш, той има нужда от почивка :)
    А, и поздравления за тортата :) Отново си направила шедьовър. Цветовете са точно по мой вкус.

    ОтговорИзтриване
  3. Lulu, много ми допада забавния ти наративен стил! Тортата е срахотна, може би защото си има своята екшън история. Признавам ти, че влизам понякога тук просто да прочета това-онова - зареждащо и позитивно ми действа блога ти!Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  4. Лина, благодаря ти!Не ме подстрекавай, че накрая пак ще приема поръчка за торта и вътрешният ми гласец ще се обеси на някой неврон:)
    Теди, това с котаците го бях пропуснала. Честно ти казвам, днес като видях че ги няма, хем се зарадвах, хем ми домъчня.
    Гуинет, благодаря! Всъщнос истината е, че успешни са ми само опитите в които има някаква история, макар и не всичките да са свързани с екшън:)

    ОтговорИзтриване
  5. Лулу,
    Тортата се е получила много цветна, свежа, жизнерадостна и определено момичешка :)
    Определено, обаче, екстремните ситуации много те обичат :)) Руми, ти някога почиваш ли си изобщо :)? Направо се възхищавам на енергията, която имаш и на вдъхновението с което правиш всичко, сякаш на един дъх.
    Поздрав и усмивка!

    ОтговорИзтриване
  6. Момичешко, пижамено парти...колко сладко! :)

    Лулу, както винаги страхотно написано, чудесни снимки и торта! Невероятна комбинация от цветове си забъркала. Прелест!

    ОтговорИзтриване
  7. Ох, как се посмях на разказа ти:)) Тортата е умопомрачителна -толкова шарена и момичешка!

    ОтговорИзтриване
  8. Oduševljena sam izgledom ove torte, a mladoj dami želim srećan rođendan :)

    ОтговорИзтриване
  9. Лулу, ще си призная, че понякога ми се иска да надникна в живота ти - ама наистина. Толкова хубаво пишеш и така живо си го представям, че, аха, и да се озова край теб :))
    Прекрасна торта!

    ОтговорИзтриване
  10. Лулу, ти наистина си майстор не само на всякакви солени и сладки изкушения (тортата между впрочем е уникално красива, свежарска, създава такова слънчево настроение), но и на прозата. Разказваш толкова увлекателно! Поздравления! :-))

    ОтговорИзтриване
  11. Страхотна торта!
    Поздравления :)

    ОтговорИзтриване
  12. Браво, много ми харесва и тортата и празничното настроение, което лъха от снимките! :)

    ОтговорИзтриване
  13. Руми, тортата е просто перфектна, а за лудницата ... аз си мислх че при мен е екшън, но то при теб си е цяло бедствие :))) Страшна си, как го правиш ... акъла ми взимаш, но снимките са ти супер!!!
    Поздрави:)

    ОтговорИзтриване
  14. Lety, до скоро и аз си мислех, че ми се случват разни неща и съм магнит за екстремални ситуации. Истината е че си ги причинявам аз, но ми беше много трудно да си го призная:) Сега си търся колективна психотерапия за анонимни екстремисти:)
    Nana, благодаря! Между другото дизайна беше повлиян от една картичка, която срещнах някъде по твоите линкове:) Напоследък от там си черпя вдъхновенията:)
    Дина, благодаря!
    maslinka, thank you!
    Toni, ми той живота ми съвсем прозаичен - работа, деца, домакинство и т време на време някакви такива изцепки, така че да не ми доскучае и досивее:)
    Moni, благодаря! Между другото на шега, на майтап, но точно покрай писането започнах работа на още едно място:)
    Maria,Feodora благодаря!
    Eва, благодаря! Екшън, екшън, колко да е екшън:))) Обикновено е много по спокойно, но наистина всеки път, като реша да правя торта и се случва нещо такова:) От снимките има доста какво да се желае и както е видно, по отношение на баланса на бялото една с една не е еднакъв:)

    ОтговорИзтриване
  15. Колко познато... :) И всеки път си казвам вече: Тази ще е последната. Но не би :)
    Уникална! Точно в твой стил!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  16. Бяло, бяло - колко да е бяло, все е бяло :))
    Капризи, не било еднакво. Щото ти си знаеш.
    Лулу, малката госпожица е видимо много щастлива с тази садурска торта - ама точно за момиче си е, а ти - ако не се вкарваш в такива екшъни, няма да си ти, нали :))

    ОтговорИзтриване
  17. Оооо, детското в мен започна да крещи: "и аз искам такава, и аз искам такава, купи ми купииии" :D Хахах Прекрасна е Лу!

    ОтговорИзтриване
  18. Е много се смях! Супер разказ, а тортата ме хвана от първата снимка просто, страхотна е, толкова цветна, пролетна и детска!!!

    ОтговорИзтриване
  19. Лулу, страхотна е! Не знам какво ти е коствало, с всички тези премеждия, но изглежда прекрасно и отвън, и отвътре.

    ОтговорИзтриване
  20. ох,
    докато четях се питах ще се справиш (справим) ли или не!
    Сега си отдъхнах.
    Браво! Браво! Браво!

    ОтговорИзтриване
  21. Lulu, тортата е прекрасна! Историята е чудесно разказана :). Всичко е добре като завършва добре :), а след това има истории за разказване. Поздрави и хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  22. Въпреки всичко ти можеш, ти знаеш, ти успяваш да се справиш Руми. И аз като теб се заричам да НЕ правя торти, но правя за приятели. Така че, все някой ни бръква в душичката и после се проклинам че съм приела. Поздрави и не се тревожи, това е по-силно от нас

    ОтговорИзтриване
  23. Руми, когато желанието да твориш е по-силно от теб - пречки няма. :)
    Хареса ми тортата, и снимките, а най-вече усмивката на рожденичката! :)
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  24. Свежарска и закачлива! Страхотна е!

    ОтговорИзтриване
  25. Руми, както не си имала концепция, тортата е станала прекрасна, свежа,различна и видът й достатъчно те зарежда с красиви емоции. Разказът ти, както винаги, е страшно увлекателен и е от онези историйки, които помниш дълго. Поздрави!
    P.S. И снимките ти са чудесни и цветни.

    ОтговорИзтриване
  26. Харесва ми. Цветна, свежа и лятна :)

    ОтговорИзтриване
  27. Лулу, възхитена съм от твоите торти и сладки изкушения, неверояни са!

    ОтговорИзтриване
  28. I just love your blog and what you do. This cake is just amazing. Like a piece of art. In a way, shame to cut into it! Just beautiful.

    ОтговорИзтриване
  29. Лулу, тортата е невероятна! Ще опитам да я направя, макар да нямам опит.
    Само не ми стана ясно, блатовете не се ли сиропират, не остават ли сухи ако се намажат само със сладко?
    Също така може ли да обясниш как се прави захарният чаршаф?
    Благодаря предварително! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей,
      блатовете не ги сиропирам. Сметаната, маскарпонето и прясното мляко достатъчно ги навлажняват. Ако обичаш по- меки и мокри торти, може да сиропираш, но тогава ще бъде невъзможно да покриеш с чаршаф.
      От известно време ползвам готово захарно покритие. В началото си го правех аз, но установих че приготвянето и замесването му, ми отнеме точно толкова време, колкото приготвянето и украсяването ан тортата. Освен това с него се работи диста по- трудно от купеното. Ако вса пак си ентусиаст, можеш да пробваш от тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=339926.0

      Изтриване
  30. Днес една приятелка постна рецептата ти за торта. Беше я правила за рожденият ден на голямата си дъщеря, страхотно и се беше получила. Но коментара ми е най-вече за стила ти на писане. Наскоро се хванах да препрочитам дневникът на Бриджит Джоунс на фински, не че ми се получава ( опитвам се), но стилът ти много ми напомня на Хелън Филдинг. Защо не се пробваш да пишеш... Наистина!

    ОтговорИзтриване
  31. Благодаря ти за огромния комплимент! Сигурно някой ден ще се занимавам с нещо различно, включително и с писане. Обаче този момент още не е настъпил:) Но все си мисля, че ще дойде.

    ОтговорИзтриване