Luluto, something... и една кутия с бонбони

Понеже напоследък получих доста виртуални наградки мисля да ви почерпя с бонбонки и да ви разкажа това оново. Всъщност не! Ще ви почерпя с торта! Последно - ще ви почрпя с бонбони от торта:)

и ще ви запозная с Luluto:)

И така първо искам да благодаря на всички, които са харесали нещата, които пиша и правя и са ме удостоили с всевъзможни наградки:

Мони и блогът Сладкото ми хоби

Ели и блогът Моите любими рецепти

Тони и блогът С мен в кухнята

Краси и блогът Торти и...още нещо!!!

Trish и блогът Hand Full Of Stamps

Ади и блогът Addii

Наградките са различни, но на всички регламентът е почти един и същ - да кажа няколко неща за себе си и да наградя още няколко човека. Понеже "отличията" са много (на някои места има по две и повече), рискувам да обърна блог  пространството в спам и да го залеем с вълна от еднотипни постове за връчване на награди:) А и аз не обичам много да спазвам правила и да влизам в стереотипи, така че еднолично реших да променя регламента:) Смятам просто да ви разкажа нещо за себе си, за блога, който водя и да "прехвърля топката" на няколко човека, които ако искат също могат да направят същото:)

И така коя е Лулу?

Ми и аз не знам точно:) Най- трудно успявам да пиша за себе си! Пък и страдам от раздвоение на личността и пия хапчета от сушени жаби:)

Едното Лулу е нещо ей такова и говори по телефона около 60% от времето през делничните дни:)

Другото Лулу е доста инфантилна личност с елементи на леки психически отклонения:) Трябва непрекъснато да правя нещо и около мен да е екшън, защото иначе съм в състояние да изпиля нервите дори и на най- търпеливата особа.

Това дето се въргаля по земята и снима съм аз:)

Обичам да се въргалям и по други места:) Примерно в леглото с книжка или да речем на плажа

Всички знаете, че обичам да готвя, но всъщност прекарвам много малко време в кухнята. Логично е, като се има предви, че през повечето време кисна в офиса.  Обичам и да снимам, но вие и това знаете. Обичам и да пътувам, но на вас жокер не ви трябва, за да се сетите и сами, `щото кой не обича да пътува?!
За да не се чувствате прецакани, че съм ви казала само очевидни неща ще ви дам малко автобиграфични дани:)
 Почнах работа още в първи курс на университета, а в трети родих голямата ми дъщеря. Върнах се на работа когато диването стана на 6 месеца. Дали е лесно или трудно да учите, работите и гледате бебе, няма да коментирам. Само ще кажа, ча ако имате възможност е добре да избягвате подобни издевателства върху собствената ви личност:)
Не без помощта на майка ми и баща ми, все пак съм магистър... По икономика... колкото и странно да изглежда на някои хора:)  Може би още по- странно ще ви се стори, че започнах трудовата си кариера като счетоводител:) Този факт редовно предизвиква спонтанно народно веселие в цялата ми компания, както и гърчове от хилене на сегашния ми шеф:) Не че има нещо лошо в тази професия, просто хич не  се асоциира с моята тахикардична особа.
Преди известно време се опитах да се преквалифицирам и записах да уча Графичен дизайн.  Аз не обичам да ми е скучно, нали разбрахте. Точно бях родила малката щерка и някак много ми беше домъчняло за онзи гърч покрай съчетаването на работа, дете и учене. Някъде тогава се преместих на нова работа и всичките ми мераци за преквалификация и смяна на професията много бързо секнаха:)
Сега продължавам да снимам и да правя някои дребни проекти свързани с графичния дизайн, но това е само за разнообразие, че туко виж иначе ми станало скучно:)
Идеята за този блог, беше точно за да задоволи желанието за творчески изяви на раздвоената ми личност. На моменти ми идва малко нанагорно и може би сте забелязали, че имам навика да публикувам в малките часове на нощите:) То е поради липса на друго свободно време, не е защото страдам от безсъние:)

Сега прехвърлям топката на:
Ади - Addi 
Ина - Ossigeno и Сезонът е открит
Пепчо - Храна за моите канибали
Диди - Готвенето е забавно
Нана - Nana`s little world of dreams

Както обещах черпя всички, с една страхотна торта, която правих пак по нощите за рождения ден на шефа.

Торта с кафе, шоколад и бейлис

За 1 блат:

3 яйца
1 с.л какао
2 с.л брашно
2 препълнени с. л смлени орехи
3 с.л захар


Пека три 3 блата с диаметър 24 см или 4, ако ще правите тортата с капак, като моята

За крема

400 гр маскарпоне
100 гр закванеса сметана
6-7 с.л захар - аз не обичам много сладки торти, но ако вие сте им фен може да си сложите и повече
2 ч.л нес кафе
1 с.л бейлис
ако обичате много шоколадов вкус, може и тук да сложите 1 с.л какао
4 с.л смлени орехи

За намазване на блатовете

160 гр шоколад
2 с.л бейлис
30 грама масло


За бонбоните

1 шоколад
7-8 ситно смлени обикновени бисквити
80 гр масло
по един цял лешник за вяско бонбонче

Отделяте белтъците от жълтъците. Разбивате белтъците в суха купа със суха бъркалка (много важно условие). Добавяте половината захар и продължавате да бъркате с миксера до получаване на твърди връхчета. Отделно разбърквате жълтъците с останалата захар и прибавяте на няколко пъти към белтъчната смес, като бъркате внимателно с дървена или силиконова шпатула. Идва ред на брашното и какаото. Трябва да се пресяти добре и се добавят на няколко пъти към яйчанат смес като отново се бърка внимателно с шпатулата. Най- накрая се слагат смлените орехи. Отново се разбърква и сместта се изсипва върху тавичка, застлана с хартия за печене.
Пече се около 15 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. След като блата се охлади се отлепя внимателно от хартията.
Тази процедура се повтаря с три пъти за всеки един от блатовете.

През това време може да забъркате крема - просто смесвате всички съставки, разбърквате добре и пъхате в хладилнки ада се охлади добер. Нам какво толкова да се обърка:)

След като всички блатове се готови трябва да се намажат с шоколад.
На водна баня разтапяте шоколада и маслото. Добавяте бейлиса и махате от котлона. Количеството шоколад, който съм дала е за намазване на два блата. Заради покритието от марципан, третият го обмазах с маслен крем. Ако вие няма да правите захарна украса, може да увеличите количеството и да намажете и най- горния блат.
Изстиналите блатове се мажат с топлата шоколадова смес. След това трябва да ги оставите хубаво да се охладят за около 30 минути. Най- добре в хладилника. Предишният път, в който правих тази торта, пропуснах този момент и крема с маскарпонете се разтече.

Вече изстиналите блатове се мажат с крема и тортата отново се оставя да се охлади.
В моя случай, след това беше обмазана с маслен крем и покрита с готов марципан. Не се влюбих в това покритие. Първо то по природа си е леко жълтеникаво и след като го смесих със синята боичка, получих зеленикав цвят вместо светло синьо. Второ беше много меко и ми беше доста трудно за работа. Определено предпочитам фалшивият марципан със сухо мляко, който ползвам традиционно.

Върху марципана рисувах с черна сладкарска боичка

За да наподобя формата на кутия, предвих парче марципан, което е по- високо от тортата с около 3 см. След като го "омотах" от страни на тортата подгънах ръбчето от горе на половина т.е имах борд висок 1,5 см. Най- горният блат на тортата също беше застлан с марципан, вйрху който се редят бонбоните. При мен има и хартия, която сътръчи, но тя е само с декоративна функция. Може да ползвате готови бонбони, а може да си направите много прости, домашни като моите:

Шоколадът и маслото се разтапят на водна баня. Добавят се ситно смлените бисквити и сместта се оставя да се охлади в хладилника. Оформят се топчета в средата на които се поставя лешник. Всяко бонбонче се овалва в пудра захар, кокос или смлени ядки. Оставят се да стегнат в хладилника поне 1 чад, а най- добре цяло дененощие.

Дано не съм ви отегчила с този огромен постинг:)

Специални благодарности на Катето  и Теди за снимките, които са ми направили:)