Страници

събота, 22 май 2010 г.

Детство мое, реално и вълшебно...

Спомени, спомени, спомени, като от черно бяло български филм:) Всеки е съхранил нещо
... играта на народна топка...
... тайнсвената палатка от столове и одеала...
... на море в бунгало...
... безцелното скитане с часове по улиците, след приключване на последния учебен час...
... любими книжки...
... раните по коленете, паднали в бинка с Балканчето или при някоя друго угра...
... тръбички и хартиени фунйки..
... филия дебело намазана с пастет...
Както сигурно се досетихте ще ядем пастет:)
Историята .... ами вие разкажете вашата:) Разкажете ми какво вие си спомняте от вашето детсво!
Аз нали го играя любезна домакиня, така че започвам първа...
 Моите спомени са свързани с Гъбарко



Някога далеч от тук, расла гъбичка с калпаче
често виждах я да плаче.
Сърдеше се тя, че всички
имат си крака ръчички, 
а пък тя стои горката
неподвижна във гората:)))


Илиюстрациите от Зайчето Питър помня и до днес. Мисля че няма нещо, което да ме потапя толкова спомени за детството, колкото тази книжка

А спомняте ли си кестените, които събирахме есено време:) Или пък акциите за вторични суровини:)))
Аз бях много проклето същество и така и не спрях да рева, когато ходех на детска градина. Малко след като майка ми и баща ми ме оставиха да ме гледат бабите и двете починаха:(
Седях си сама в къщи от 5 годиншна. Сега е немислимо да направя същото с моите деца....

А помните ли Дядо Мраз и с какъв тараш на гардеробите се правеше, докато не си нмерим подаръците
А Москвича/Ладата/Трабанта на тате и пътуването до морето, което продължаваше цял ден:) 
Ние ходехме на Мичурин в едни бунгала. Тоалетната и банята бяха общи - тип клекало и с боядисани в черно варели, с които се подгряваше топлата вода:)

Дааааа, мисля че мога още толкова много да разказвам....
Сега е ваш ред, а през това време можем да мазнем по една филийка с домашен пастет:)

Продукти:
400 грама черен дроб
2 глави лук
1 морков
150 грама гъби
100 грама масло - това може да го редуцирате, ако сте решили да го карате по- диетично
50 грама бекон
2 скилидки чесън
подправки - мащерка, черен пипер, червен пипер, индийско орехче - това последното е много важна съставка
100 мл бяло вино
50 мл течна сметана

В дълбок съд сипвате 1 с.л зехтин и задушавате леко бекона. Добавяте едро нарязаните гъби и около 10 минути след това едро нарязания лук и моркови. Слагате черния дроб на големи парчета, маслото и чесъна. Сипвате бялото вино, посолявате и оставяте под похлупак 15 минути. Идеята е като разрежете дроба да няма кръв. Подправяте всичко с индийското орехче, мащерката, чурния и червения пипер. Изключвате котлона и оставяте всичко да се охлади. Изсипвате в блендер и пасирате до получаване на хомогенна смес. Прибавяте сметаната., Ако сместта ви е станала прекалено гъста, може да увеличите нейното количество. прехвърляте в подходящ съд, предварително засттлан с домакинско фолио. Оставяте една нощ в хладилника, вадите, режете на парчета и мажете на филийка:)
Няма нищо общо с купешкия пастет, но е невероятно вкусно!

16 коментара:

  1. ах ,все едно си ми прочела мислите,защото тези дни ми се въртеше да търся рецепта за домашен пастет,защото мойта малка дъщеря така да обича ,а този купения изобщо не ми се дава.
    Много вкусно ми звучи,сигурно в понеделник ще го приготвя..
    А за детството ,беше много хубаво ,сега просто няма нищо общо с тогава..,това е едно от нещата за които много много съжалявам че се е променило

    ОтговорИзтриване
  2. Моите любими са Пипи и Мери Попинз :) И две книги - Индийски и Френски приказки - прокъсани от четене и разглеждане :) и мечти...
    Благодаря ти, че ме върна там :) много е хубаво :)
    Отдавна не съм правила домашен пастет, ще пробвам твоята рецепта...

    ОтговорИзтриване
  3. Като се замисля за детството си, имам чувството, че е било в някой друг живот... Нямам много спомени от тогава. Избледнели са... Не че съм толкова стара lol Просто вече ми е трудно да повярвам, че някога съм била дете. Както едно време ми се струваше невъзможно майка ми и баща ми също да са били деца. Сигурно след време и дъщеря ми ще гледа подозрително, като й говоря за детсвото си (сега още е много малка и не разбира).
    Да, пастетът е много полезен за децата (купен не консумирам). Не ми е идвало на ум да потърся рецепта за домашен. Ще пробвам твоята.

    ОтговорИзтриване
  4. О,върна ме толкова назад...незабравими са спомените ми оттогава!И ...играта на ластик, на стражари и апаши до полунощ през лятото ,и незаключените входни врати по цял ден...още толкова много мога да напиша...
    Благодаря ти за емоционалните моменти,които предизвикваш...и начина ,по който го правиш!
    Усмихнат уикенд! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Бях забравила за Гъбарко, но имаше такава книжка наистина. Много харесвах Зайчето Питър и дори на скоро като гледах по блоговете едни снимки с ягоди, много ми напомниха илюстрацията към тази книжка. Иначе ми напомни със снимката с дядо Мраз (а не Коледа:), че и аз като малка съм била облечена долу горе като теб, с бретон и кордели, само по-пухкавичка :). Не знам мода ли е било или е имало едни и същи дрехи на всякъде. Индийските приказки на Зори също са част от детството ми.

    Друго, което не си споменала - бране на лайка пред дома на баба на улицата (представете си колко коли са минавали), игри на ръбче пред блока, ходене сама до училище през паркове и градинки, където само трябваше да внимаваме за чичковци в храстите, поповите лъжички в жабясалото езеро в градската градина на малкия ни град и още много други неща. Все хубави :). Поздрави и приятни почивни дни :)

    ОтговорИзтриване
  6. Наистина безгрижно детство :)
    В моето мажехме филия с шипков мармалад и "циганска баница" сол, пипер и олио :)
    А книжки - само книжки да искаш -
    "Приключенията на Незнайко", "Приключенията на Лукчо" и много приказки...
    Невероятни илюстрации..
    Прекрасно време :))
    А пастета се чви по-късно по магазините.
    Но донюмашно направения е друго нещо!
    Поздрави и усмихнати почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  7. И ритах топка, защото нямах много кукли. Или е било извинение. Спрях едва, когато ми шиха крака, че го бях сцепила.
    Циганската баница е от моето детство, обилно залята с олио, къде с чисти, къде с прашни ръце, а сега все още дебна моите дърти магарета дали са си измили ръцете преди да седнат на масата.
    Любима книжка - Андерсенови приказки. (на ухо - все още ги чета, като мерна оръфаната вече книга)
    Пастета ти изглежда страхотно. Купешки не съм внасяла поне 10 години, правя си. Предпочитам да изгубя малко време, но да знам какво ядем.

    ПП: Иди си вземи оназ джаджа моля, че семестъра ще свърши и едва ли човека ще го прибере с багажа за общежитие.

    ОтговорИзтриване
  8. Никога не съм яла домашен пастет, но трябва някой ден да пробвам :)
    Моето детство е малко по скоро от твоето, но и аз си спомням Гъбарко. Спомянма си че ми четяха африкански приказки, а аз като почнах да чета се приспивах с поредица книжки с приказките на Андерсен.
    Спомням си колко сме играли на "Цветя, момичета, момчета", скачахме на ластик, играехме дама пред блока и т.н.
    Желая ти хубави почивни дни, тоест ден, че той остана само 1 :)

    ОтговорИзтриване
  9. Флопси, Мопси, Пухчо и Питър...
    Обожавах рисунките на тази книжка...
    Скоро я гледах в книжарницата - ново издание - 5-6 книжки - обща цена някъде към 70 лева май...
    Аве - ужас!
    Весел празник!
    :)

    ОтговорИзтриване
  10. Ади, да кажеш после как е станал:)
    Еос, много обичах Мери Попинз. Забравих да спомена и за Емил от Льонеберия:)
    Голди, някога и на мен ми се струваше толкова странно да слушам разказите на майка ми и баща им за тяхното детство. Не, че не можех да повярвам, че и те са били деца, просто ми се струваше малко като от рекламата на кренвирши Леки:) Представях си нещата по някакъв много по- различен и детски начин.
    Краси, играта на ластик не е умряла:) Моите щерки също редовно ме тормозят да им купувам, за да могат да скачат. Аз едно време ходех сама до някакви павилиончета на пазара Кирков и си купувах по 10 метра от един сляп човечец...
    Станимира, тогава всички бяхме извадени като от калъп:) Помните ли карираните престилчици в детските градини?
    Дани, обожавах шипков мармалад. Само че мама правеше едно руло с бисквити от него:)
    Пепчо, срам и резил но бях изключила:((((
    За мръсните ръце, то си е ясно - придаваше си очарование на яденето:)
    Ирена, това за Цветя, момичета, момчета го бях забравила:)
    Nightwish El и аз я гледах поредицата на Труд, но цената ми се струва много прекалена! Когато се роди голямата ми дъщеря бях взела част от книжките на издателство Златно пате и бяха някакви жълти стотинки:)
    Желая ви успешна седмица на всички!

    ОтговорИзтриване
  11. Лулу, върна ме в детството! :) И аз израстнах със Зайчето Питър (даже го купих и на моята дъщеря :), както и една поредица филмчета по историита на Биатрикс Потър), индийските приказки, Емил от Льонеберя, Малкият Никола, Мери Попинз, Пипи Дългото чорапче... Шипковия мармалад, ластика пред блока. Спомням си как лятото оставахме до късно навън, без родителите да се притесняват, обелените колене, как ходехме да берем джанки от дворовете на съседите, как правехме балончета с прегъната тел и разтвор на веро (днешните препарати нищо не струват, едни балончета не може човек да направи като хората, лол!)
    Досега не съм се престрашавала да правя домашен пастет, ама твоят ме подканя да го пробвам :)
    Приятна седмица!

    ОтговорИзтриване
  12. Eх, Лулу.. покрай пастета, така ме върна в детските годни, толкова много спомени наизкачаха пред очите ми.. толкова мило ми стана! И едновременно малко тъжно..

    Поздрави най-сърдечни! И пожелание за усмихнати, по детски закачливи дни :-)))

    ОтговорИзтриване
  13. Забравих да пиша, че направих пастета на съпружето и много се хареса, макар този дроб да подскачаше в ръцете ми като жив (аз нали не готвя много с месо:), но се хареса и това е важното.

    Като прочетох по-горе и се присетих за Емил от Льонеберя. Толкова харесвахме със сестра ми тази книжка... Племенникът ми като поотрасна му я пробутахме и на него, но той не разбра ентусиазма ни. За това пък си пада по Пипи. Деца... всяко си е уникално. Поздрави и приятна почивка!

    ОтговорИзтриване
  14. Станимира, много се радвам че пастета се е одобрил:)
    За съжаление и моята голяма дъщеря не изпадна във възторг от Емил от Льонеберия...

    ОтговорИзтриване
  15. Зайчето Питър...Любимата ми детска книжка! Препрочитах я в продължение на години. Никога не ми омръзваше. А и тези илюстрации за които спомена-прекрасни! И понеже за около три години я прочетох 10 пъти, брат ми, който е с две години по-голям, беше решил, че един прочит ми е отнел толкова време :))) Сега я търся за дъщеря ми, но не мога да я открия...

    ОтговорИзтриване
  16. Аз вадя спомени от детството си с ченгел сега -почти всичко съм покрила . Стоят Вкусове , Аромати , Гледки .
    Оообаче-всички общи дивотии са си на място ....редовно скитам по онази част на Витоша ( Златните , Кумата и Конярника ), където бутахме Вартбурга !
    В момента косата ми държи една много стара и препатила дървена шнола :)
    Ахъм...Дамян също не се възторгна от Емил Льонеберски( сигурно го вижда като конкуренция :)))
    И ии рецепти за пастет да искаш-имам поне 3 разкошни
    :)

    ОтговорИзтриване