something...

Чай с елементи на изненада

2012-01-30T07:30:00.000+02:00

Един от първите предмети, които учих в университета беше първа част на Стокознание. Обхващаше леката и хранително- вкусовата промишленост и учебникът беше пълен с абсурдно глупави определения. С колегите си го четяхме за забавление през почивките, между лекциите по Стопанска история и Макроикономика. Това, което наистина предизвика най- голям интерес, бяха лабораторните упражнения. Ще пропусна частта с дегустацията на ниско и високо алкохолни напитки, състояла се в 10 сутринта. Мисля, че от нас се очакваше да изплюваме течностите и да се жабуркаме с вода, преди да преминем към следващата чаша. Или ние не разбрахме или късно ни казаха, но към 12 вече беше покъртителна гледка, от която нямам ясни спомени:) Имаше още няколко силни момента по време на експеримента с извличане на глутен и последващото замеряне с тесто:) Струва ми се, че все пак научих нещо. Не за глутена. Всъщност беше свързано с чая.

Днешната публикация е на тема чай в различните му форми. Тази на долната снимка, също:)

Винаги съм обичала чай и в много отношения го предпочитам пред кафето. Като дете обожавах да съм на село, да слушам бумтенето от огъня в печката и да усещам миризмата на чая от лайка, врящ в големия, стар чайник върху нея. Това, което открих на лекциите по Стокознание е, че това не било чай. Много е гадно, така да ти разбият детската илюзия:) Според учебника, това е билкова отвара. Чай може да се нарече само запарката от листата на чаеният храст, който на латински е по- известен като Camellia sinensis.

Макар, че всяка сутрин у нас се пише черен чай с лимон, невежеството ми беше безгранично и на въпросните лекции направо бях готова да анатемосам професора, който твърдеше, че черният, зеленият и белият чай, всъщност са едно и също растение. Човекът беше прав. Разликата между трите основни вида чай е само в степента на ферментация.

Преди ерата на индустриализацията, чаените листа ферментирали по естествен начин, като след събирането им са оставяни да увехнат и след това са пресовани и балирани. От съдържащата се в тях влага започват процеси на ферментиране и гниене, което при някои видове чай продължавало с години.

Белият чай представлява най- горните, млади листа и пъпки на чаеното растение, които са изсушени, без в тях да протича ферментация. Берат се, докато все още са покрити с бели власинки, преди да се разгъне листото. От там идва и наименованието му. Специалитет е на китайската провинция Fujian. Съдържа много малко кофеин и се смята за много силен атниоксидант. При приготвянето му е добре водата да бъде с по- ниска температура от точката на кипене. За оптимална се смята 70 градуса, като чаят се запарва за не повече от 1-2 минути.

Зеленият чай се произвежда също при минимална (или изобщо без) ферментация. Разликата му с белия чай е че се събират листа от цялото чаено растение, а не само пъпките. Смята се че е антиоксидант и действа много ободряващо. За разлика от кафето и черния чай, съдържа много малко кофеин, но пък в състава му влизат някои не толкова вредни и значително по- силни кофеиноподобни вещества: теофилин и теобромин (това второто е по-слаб от кофеина).

Свежите чаени листа се оставят на открито за да увяфнат. След това листата се подлагат на термична обработка, за да може високата температура да разгради ензимите, които са отговорни за ферментирането. Листата могат да бъдат усукани и оформени, така че да имат по естетичен вид.

Топчетата, които съм снимала са ръчно направени от листа зелен чай. След като топчето бъде попарено се разтваря като цвете в чашата.

Зеленият чай се запарва с за 2-3 минути с не много вряла вода (около 80 градуса)

Жълтият чай спада в категорията на слабоферментиралите. Не е много популярен в Евпора, защото износът му от Китай е бил наказван със смърт. Произвежда се само в една провинция - Хунан. Япония също се опитва да произвежда жълт чай, но специалистите твърдят, че това не се получава много успешно. За жълт чай се използват само определен вид чаени храсти и технологията на подготовка продължава точно 72 часа. Чаените листа се затоплят върху горещи въглени и веднага се опаковат в пергамент. Ферментира съвсем слабо, преди листата да се усучат (за по красив вид) и да се изсушат.

Жълтият чай се приготвя с вода с температура около 60-70° С и също като зеления, престоява не повече от 2-3 минути.Смело мога да твърдя, че вкусът му е доста по- различен от този на останалите видове чай. Напълно отсъства тревистата нотка, характерна за зеления.

Синьо зелен чай (Oolong) - полуферментирал чай, който е високо ценен, заради мекият си вкус. Като чуете високо ценено, разбирайте и доста скъпо:)

Черният чай преминава през пълен процес на ферментиране. Съдържа най- високо съдържание на кофеин и е може би най- разпространен. Запарва се с гореща вода (100 градуса) за 2-3 минути. Отбягвайте да го държите по- дълго, защото започват де се отделят вредни танини. Някои видове черен чай са с по- високо съдържание на кофеин от кафето, но се смята, че той не влияе в такава степен на сърдечно-съдовата система.

Чаят винаги е бил много популярен през това време на годината, но след тази дълга лекция, която ви изнесох, мисля да ви предложа едно друго негово приложение - руло с Матча паста от Азуки

Предполагам, че на част от аудиторията ми, това прозвуча, като на японски и всъщност е горе-долу точно така:)

Матча е зелен чай, който се получава от стриването на чаените листа. Има много наситен вкус и аромат и е широко използван в японската кухня.

Азуки е.... ами... вид боб:) И рулото е сладко, ама не бързайте да затваряте страницата:) Колкото и шокиращо да звучи тази комбинация, всъщност е много широко разпространена ... в японската кухня:) В България също навлезе, така че ме успокоява факта, че част от вас не изпаднаха културно-кулинарен шок:)

Въпросният боб азуки се сварява добре. Пасира се и се смесва със захар. Ако до този момент сте свикнали с вкуса на соления боб, даже няма да го разпознаете в сладката му форма. Кремът има много приятен и ненатрапчив вкус, който аз допълнително омекотих със сметана. Все пак бих искала да подчертая, че бобената паста не се прави от всички видове боб. Азуки е червен боб с тънка обвивка и сладникав вкус. Може лесно да откриете в био магазините.

Руло с чай Матча и паста от Азуки

За рулото

5 яйца

80 гр (около 6 с.л) захар

75 гр брашно (около 2/3 ч.ч)

25 гр царевично или пшенично нишесте (приблизително 2 с.л)

кората на 1/2 лимон

2 ч.л чай матча

40 гр масло

ванилия

щипка сол

Белтъците се отделя от жълтъците, като за белтъците се използва абсолютно суха, чиста, дълбока купа. Разбиват се миксер около 2-3 минути до получаване на твърди връхчета. Добавя се половината от захарта и пак се бие до твърд сняг.

Жълтъците се разбиват леко с останалата захар и при непрекъснато разбиване се добавят на тънка струйка към белтъците.

Брашното се пресява и се смесва с чая, ванилията, солта и нишестето. Добавят се на 4-5 пъти към яйцата, като на този етап вече се бърка само с шпатула.

Най- накрая се добавя разтопеното масло и лимоновата кора. Сместа се разбърква съвсем леко.

Изсипва се в тавичка, застлана с хартия за печене и се пече на 200 градуса в предварително загрята фурна за около 15 минути. Внимавайте да не препечете, защото после много трудно се навива.

За бобената паста от Азуки

400 гр боб Азуки

400 гр захар

150 мл. заквасена сметана

Бобът се накисва предварително за 10-12 часа, след което се сварява много добре. Отцежда се, като се запазва част от водата. Претрива се през цедка, за да се отстранят люспите и да се получи фино пюре. За улеснение, докато претривате боба, добавяйте по малко от течността, в която е врял.

Получената паста се разбива със захарта и сметаната.

Сглобяване

Леко охладеният блат за рулото се отделя от хартията за печене. Намазва се с бобената паста и се навива. Увива се стегнато в леко навлажнена хартия за печене и се оставя една нощ в хладилника.

Бакалията - нещо повече от магазин

2012-01-29T17:31:00.001+02:00

Преди няколко седмици попаднах на една публикация в блога на Рони. Ставаше въпрос за онлайн магазин БГ Бакалия.

Аз не съм от хората, на които им трябва кой знае колко убеждаване. Веднъж след, като мухата ми ми влезе в главата, ми трябваха точно 5 минути, за да посетя сайта и още 20 за да направя поръчка. След кратка суматоха, която бях създала с обвързване на плащане и поръчка, нещата бяха надлежно и своевременно доставени в офиса ми в кафяв хартиен плик. Имах желание да ги снимам и да покажа старанието, с което хората бяха опаковали всичко, дори и 100-те грама сирене, което бях поръчала, колкото да пробвам. С прискърбие и същевременно с голямо задоволство искам да ви кажа, че не можах. Нищо не оцеля:) Кашкавалът с орехи, падна в жертва още същата вечер, правейки компания на бутилката много приятно червено вино. Последва ги и прясното биволско сирене и маслото, дебело намазано върху няколко филии хляб. На другия ден в хладилника бяха останали само две кофички биволско мляко. Колкото и суперлативи да изсипя, едва ли ще може да ми повярвате, без да опитате сами. За първи път от много, много време ядох наистина вкусно българско масло. Това, което поръчах е тип "мандраджийско" и точно този вкус си спомням от детството, когато ходехме на село и взимахме масло от мандрата.
Макар, че интернет търговията, като цяло е доста безлична, тези хора са успели да излязат от стереотипа. Това, което аз получих бяха вкусни, български продукти, опаковани в старание, личен почерк и лека носталгия към времето, когато сиренето беше сирене а бакалията, нещо повече от квартален магазин. За огромно съжаление не можах да се запозная с Александър, който лично дойде да ми достави поръчката, но от сърце им желая успех!

Сладко от портокалови корички

2012-01-27T21:34:00.002+02:00

Напоследък не пиша много редовно. Има и такива моменти. Нямам желание, което идва от липсата на вдъхновение, което от своя страна идва от разфокусиране (или по- скоро фокусиране в други неща), лека преумора, а от там и от някаква форма на апатия. Много се пазя от такива настроения, ама ей на, не винаги успявам.В крайна сметка превключих на режим Power save и коефицентът ми на полезно действие се приближи до нула. В експлоатация са само функционалностите "заведе дете на училище", "роботно време с елементи на разсеяност" и "прибери се и заспи над учебника", Всичко друго е в stand by, което се явява като затишие пред буря. До колкото познавам циклофреничния си характер, следващата фаза е бурна еуфория, придружена от много хаотични и взаимно изключващите се идеи:)
Мислех да не пиша тук през следващите две седмици, но вече толкова ми писна от решаване на тестове, че имам нужда от някакво разтоварване. Тази рецепта ми поизостана от предколедния маратон, но понеже е сезонна, все още е много актуална - сладко от портокалови корички.

Обожавам го но повечето случаи си го ям сама. Тази година много егоистично си приготвих твърде ограничено количество бурканчета. За мое голямо разочарование се наложи да ги споделя с голямото дете, което също се оказа, че е прояло такова сладко:)

Сладко от портокалови корички
Идеята взех от Ваня

1,5 кг портокали

700 гр. захар

1 ванилия

600 мл вода

½ ч.л. лимомена киселина

Приготвяне:

Портокалите се измиват много хубаво и се обелват на тънки ивички. Всяка ивичка се навива на руло и се нанизва на конец. Нанизите се слагат във вряща вода за 5 минути, след което водата се изхвърля, коричките се изплакват и отново се слагат във вряща вода. Процедурата се повтаря 3 пъти.

След последното изплакване, в тенджерата се налива 600 мл вода, добавя се захарта, ванилията и коричките. Всичко ври на слаб огън около 40 мин или, докато течността се сгъсти и престане да се разлива, когато се капне от нея в чинийка. Конците се изваждат, добавя се лимонената киселина и сладкото се връща за още минута на котлона. Сипва се още горещо в измити и подсушени бурканчета.

Теория и практика на здравословното хранене

2012-01-23T07:00:00.000+02:00

Влизате всупермаркета, разхождате се щастливо между рафтовете с лъскави опаковки и небрежно тъпчете количката с нещата от седмичния списък. Кренвирши, плодови млекца, кило сирене, бутилка Спрайт, и кутия сухи пасти за децата... Или пък може би сте от онези, които предпочитат да се хранят здравословно: пилешко филе, кофичка кисело мляко и една една марулка ... Всъщност какво означава здравословно?

Аз съм от тези хора, които ежедневно си губят времето в търсене на отговор на този въпрос. Правилна и точна формула май не открих, но по пътя се сблъсках с много теории, в голяма част противоречащи си и взаимоизключващи се.

Диетично = здравословно

4 кофички кисело мляко

1 кг плодове и чай на корем

2 л зелева супа

Айде няма нужда. Този тип менюта имат прекалено диетично и анорексично звучене. Все пак водя кулинарен блог, очевадно е, че макар и с временни забежки, това не е точно моят тип на хранене. И всъщност до колко здравословно е това? На мен не ми се отразява добре, вие сами си намерете вашия отговор.

Има много теории за ползите от разтоварването. Еднодневно, едноседмично, едномесечно. В моят случай ще е доживотно - а съм останала на чай и ябълки повече от един ден, а съм си умра веднага:) Много вероятно от обилно слюнкоотделяне.

Колкото повече - толкова повече

Вариациите на нисковъглехидратните диети са много разпространени (Аткинс, Дюкян). Идеята е да ядете месо на корем и да ограничавате в максимална степен продуктите, съдържащи въглехидрати. В някои крайни форми се набляга на храни с високо съдържание на мазнини (високо мазнинна нисковъглехидратна диета). Основната идея е че при липса на въглехидрати организмът почва да гори мазнини. Много по -лесно му е да гори собствените мазнини, от колкото белтъчините и мазнините, постъпващи с храната. Организма изпада в състояние на кетоза. Идеята е много широко разпространена сред хора, които искат да загубят тегло, без да им се налага да припадат от умиление и глад при вида на артистична миниатюра от салата със зеле и ряпа. Лансира се и сред активни спортисти, които искат да натрупат мускулна маса, вместо мазнини.

Имам доста познати, които се опитваха да ме убедят, че тези режими могат да се спазват цял живот.Факт е, че много от тях успяха да свалят килограми. И също така успяха да си ги върнат две години по- късно.... При спортистите действа до момента, до който са наистина спортисти. После става направо страшно.

Аз лично имам много сериозни опасения за това, какво се случва с проходимостта на вените ми, ако за закуска изяждам по 100 г бекон. На ниско въглехидратна диета бях... ами 2 дни. После бях готова да убия човек за една ябълка:)

Срещат се и други варианти на монотонни режими на хранене, които включват примерно само въглехидрати или дори само шоколад:)

Пилешко на килограм

Много го лансират това пиле. Филенцето без мазнинка на скара е издигнато в култ и сигурно някъде има и паметник. Много било полезно - богато на протеини, пък почти без мазнини. Четох, четох по темата и честно казано идеята за пилешко от магазин много ме притеснява.

Предлага се в два основни варианта - с вкус на трева и с вкус на хартия. Не знам дали този факт се дължи на на окрехкотителите, антибиотиците и подобрителите или на смеските, с които ги хранят, но ефектът е неидентифицирана пихтиеста маса в тарелка. Трябва да отбележа, че не всичко попада в тази категория, но това което има вкус на пиле подлежи на сериозно издирване и има и малко по- интересна цена. Като цяло не съм много склонна да го ям на закуска, обяд и вечеря.

Био, еко и всякакви производни

Идеята е, че продуктите са отгледани в незамърсена среда, без участието на химикали, хербициди и производни. Концепцията много ми допада, но понеже е изключително модерна и актуална страда от два основни бъга:

Всичко, което е био е много скъпо, без значение дали наистина има основание за това
Всичко живо лепи етикети еко и био, без значение дали има право или не

Трябва да си призная, че имам известни залитания по био магазините, но гледам това да са проверени източници. Освен това там мога да намирам някои "модерни" продукти, които ги няма в обикновения хипермаркет - киноа, амарант, истински кус-кус, лимец, спелта...

Мазнините

Това е една много интересна тема. От една страна всички са наясно, че от мазнините се дебелее. В действие влиза и холестерола, който се съдържа във всяка клетка на тялото, но когато е в големи количества и почне да се разхожда из организма, води до доста негативни последствия за сърцето. От друга страна мазнините са абсолютно необходими на организма.. Два съществени вида са наситените и ненаситените мастни киселини. Мазнините с животински произход по същество на ненаситени. Съдържат холестерол т.е са направо табу.
От ненаситените мастни киселини, като изключително полезни се смятат Омега 3 и Омега 6. Има ги в рибата, зехтина, ядките.
Истината е, че няма абсолютно доказателство за наличие на пряка зависимост между поглъщането на холестерол и синтезирането на прекалени количества собствен холестерол. Т.е това, че сте изяли яйце, в което има много холестерол, далеч не означава, че той ще си остане в тази форма и автоматично ще почне да се разхожда из вашата кръвоносна система. Вие просто ще трябва да си синтезирате ваш.

Макар, че избягвам тлъстите меса, съм твърдо за пълномасленото прясно мляко и маслото.
Маргаринът няма да коментирам. Забравете всякакви реклами за това, колко е полезен. Няма такъв филм и никога не е имало. Това е едно от най- вредните неща, за които може да се сетите.

Не на месото

Вегетарианството от своя страна напълно отричат яденето на месо, а веганството и на всичко с животински произход. Според някои по хард привърженици на тази теория, хората генетично не били създадени да ядат месо. Е това точно не знам как го разбраха, но този ген трябва сериозно да е дефектирал още при пещерните хора. До колкото съм наясно, не са го карали само на корени и билки.
Заместването на месото със соеви продукти ми се струва много абсурдно. Или ядеш месо под формата на месо или изобщо не го ядеш и си набавяш тези вещества от други източници. Соевите продукти са някаква измислица, която нито е месо, нито е полезна.
Най- любимо ми е някой да почне дами пропагандира вегетарионството. Много съм нетолерантна и не приемам никаква форма на пропаганди:)

Въпреки, че почти не ям месо (2-3 пъти в месеца), идеологическите проповеди на тази тема, ме карат да споря много самоотвержено в защита на месоядството:).

Захарта

Ужас, ужас, много се дебелее от нея, много е вредна, това било бялата смърт. Отдавна е трябвало да я забранят със закон:) Съвременните теории твърдят, че трябва да я изключим напълно и да се ориентираме към заместители.

Можем да почнем от подсладителите. Аспартамът е един от най- разпространените. Любимецът на производителите на безалкохолни напитки. Евтиничък и доста вредничък. Според някои учени, води дори до рак.

Кафявата захар също се смята за полезна алтернатива на бялата захар.Тя е 5 пъти по скъпа от обикновената и оставам с впечатление, че са я превозвали кристалче по кристалче с чартърен полет! В повечето случаи става въпрос, за нещо, което не се различава особено като състав и свойства от обикновената захар. Аз обичам кафява захар, но по- скоро заради карамеления вкус.

Агаве се извлича от кактусуподобно растение. Има нисък гликемичен индекс, което означава, че се усвоява по-бавно в кръвта и постепенно вдига нивото на кръвната захар. За ужас на всички, също както и захарта, продължава да е доста калоричен.

Меласите се изходен продукт за производство на захар, преди да започне процеса на дехидратация и кристализация. Имат съвсем малко по- нисък гликемичен индекс. Откровено казано не мисля, че са много по- полезни и нискокалорични.Харесвам меласата от цвекло, която много често използвам за някои сладкиши.Не ги прави по- здравословни, но определено стават много вкусни.

Медът е доста калоричен, със сравнително висок гликемичен индекс, но и богат на много полезни вещества. Те се разрушават при висока температура, което го прави неособено ефективен като заместителна на захарта.

Стевия - хитът на сезона:) Естествен подсладител с 0 калории. Взела съм си стевия на прах и все още е в експериментален стадии:)

С две думи, имам лоша новина - няма вариант да ядете сладко в големи количества и това да не ви се отрази:) Заместителите на захарта са просто друга форма на захар:)

Темата може да продължи още много все в този дух, но аз се отказах да чета повече литература. Реших че на всяка теория има контратеория и накрая може да откача.В крайна сметка стигнах до извода, че нищо прекалено не води до добър резултат. Не купувам вафли, чипс, пуканки и сухи пасти, но не бия децата през ръцете, ако им попадне от някъде. Не съм вегетарианка, но рядко ям месо. Мисля, че е много по- важно да се наблегна на качествени и истински продукти. Предпочитам да ям по- рядко кашкавал и сирене, но когато го правя да не е тебеширеноподобно обезмаслено нещо, а истинско и пълномаслено. Същото важи и за млякото. Колкото по- малко външна интервенция, толкова по- добре. За мое огромно щастие, има малки производители, които държат на тези неща. Имам си цял списък и мисля да му отделя специално внимание в блога.

За днес съм подготвила една рецепта, с дейно участие на някои "модерни" храни. Според някои теории, минава за здравословна:) Както вече уточнихме, няма начин да се отнася за всички:)

Супа с лимец, киноа, варива и зеленчуци

100 г лимец
50 г. бял боб
100 г шарен боб
50 г боб Мунг (зелена соя)
50 г червена леща
50 г киноа
200 г зелен боб (може и замразен)
2 домата
1 морков
1 глава лук
2 ск. чесън
целина (около 50 г)
мащерка, розмарин, черен пипер, сол
зехтин

За сервиране
по 1 филия пълнозърнест хляб за всяка порция
по желание сирене и суха люта чушка

Ако случайно не знаете какво е лимец - това е древен сорт пшеница, който е датира от времето на египетските фараони. Много добър антиоксидант. Трудно се подава на кръсоска или генно модифициране, поради което в момента не се отглежда в големи количества.

Бобът Мунг е значително по- мъничк от стандартния бял боб. Мисля, че името му се дължи само на формата му, защото по същество е соя. На снимката съм го надписала.

И лимаца и боб Мунг, може да намерите по био магазините. Аз пазарувам всичките си продукти от магазин Верде в безистена на ул. Стара Планина 5.

Приготвяне

Предлагам ви приготвянето в два варианта: в уред за бавно готвене (Crock - Pot) и в обикновена тенджера.

Без значение кой от тях използвате, първото, което трябва да направите е да накиснете белия и шарения боб за няколко часа, да го кипнете, да изсипете водата и след това да го сварите за около 20 минути. Причината е, че той увира доста по- бавно от останалите продукти.

Ако ползвате обикновен котлон, служете боба, заедно с останалите варива в дълбока тенджера и ги залейте с вода или зеленчуков бульон (около 2 литра). Включете на максимална степен, докато заври, след това намалете, така че едва да къкри и оставете 30 минути. В тиган задушете зеленчуците в зехтина. Добавете подправките и сипете в тенджерата при варивата. Всичко трябва да поври на слаб огън поне 1 час.

В случай, че ползвате Crock-Pot, сложете всичко заедно, включете на 1 и оставете 7-8 часа. Внимавайте с водата. От една страна в уредите за бавно гответе се слага по- малко вода, от колкото при обикновените тенджери, но от друга страна варивата "поглъщат" доста течност. Първият път, когато правих тази супа не прецених количеството вода и понеже яденето се готви през нощта , на сутринта имах някаква зеленчукова смес, която можех да разрежа с нож, след като изстина:). За тази супа ви препоръчвам поне 1,5 л вода или зеленчуков бульон.

Сервирайте супата с препечен хляб. По желание добавете сирене и натрошена люта чушка.

Колекционерски страсти

2012-01-16T07:30:00.000+02:00

Какво си носите за спомен, когато пътувате някъде? Камъчета? Магнитчета? Някакви сувенири? Влачила съм от всичко по малко, но най- голямо постоянство проявих с картичките. От всяко място си купувам по някоя. Къде по интересни, къде по банални, но не пропускам. Не държа да са снимки от забележителностите, а по- скоро да отразяват атмосферата. Не винаги успявам да намеря такива, но понякога има истински находки.

Имам такива от мостовете на Будапеща, имам подобни от Варшава. Имам разни от Барселона (тук и тук)

Снежен Залцбург

Малко или много стандартни и не толкова интересни. И макар, че мостовете обикновено са много експлоатирана тема, подходящата снимка, наистина може да разчупи клишето.

Ето няколко от любимите ми картички, които натрупах през последните няколко години. За някои от тези места, вече съм публикувала по нещо, но други все още изчакват по- добри времена и някакво вдъхновение:)

Любимата Тоскана.

Сиена

И пак Сиена, но когато централният площад се засипва с пясък и се организират ежегодните конни надбягвания.

Пак Италия, но вече от Венеция.

Прекрасната Виена в акварел

Най- най любими остават две серии. Едната е черно бяла и с нея се снабдих от Валенсия (цък и цък).

А тази серия е на Georges Meris и ми е от Лефкада.

За съжаление съм пропуснала да си купя картички от Париж. Планувам па едно пътуване дотам, за да мога да наваксам този пропуск:)

Презареждане или Американски палачинки с ябълки

2012-01-14T16:52:00.001+02:00

Мислихме да ходим на ски, но духа и така и не отидохме. Мислих да пробваме един нов ресторант, но малката е болна и там не отидохме. Мислех да ходя на фитнес и СПА, но ... ами да, познахте - и това не направих. Трябваше да уча, но все още го отлагам. Може би за през нощта, знае ли човек:) В общи линии цял ден се мотая и не свърших нищо. Гледам филми, чета си книжки, ровя се в нета, а преди малко си сипах и чаша червено вино. Не съм си подала носа навън, в хладилника има само сирена, а камарата за гладене ще стане внушителна до утре. Мисля че "нищоправенето" много ми харесва днес:) Толкова много да не ми се прави нищо, че чак смених публикацията, която трябваше да е на дневен ред, за да не ми се налага да пиша много:) Друг път ще четете за здравословното хранене и за Лондон и Будапеща. Всъщност до Лондон ще ходя пак и ще изчакам да се натрупа още снимков материал.
Една от любимите ми форми на закуска, в такива случаи са американските палачинки. Първо, мъжът ми се справя чудесно и сам, второ - голямото дете може да ги пече само:) Фаворит са ми pancakes с ябълки, полети с карамелен сос или кленов сироп.

Сега като се замисля, може би тези палачинки са ми толкова любими, просто защото не се налага да ги правя аз.

Рецептата е изключително проста и не изисква акробатичните умения и ловкостта при обръщането, характерни за обикновените палачинки:)

Американски палачинки с ябълки и карамелен сос

За палачинките

Продукти:

2 яйца
4 с.л захар
2 ч.л бакпулвер
3 ч.л разтопено масло
320мл прясно мляко
1/4 ч.л сол
350г брашно
1 1/2 настъргана ябълка

За карамеления сос

1 ч.ч захар
2/3 ч.ч течна млечна сметана
3 с.л. краве масло

Приготвяне на палачинките

От всички продукти, без ябълките, се приготвя хомогенна смес. Най- добре се разбива с миксера.
Сместа се оставя да престои 20 минути, след което се добавят ябълките.
Нагорещен тиган се намазва с масло или олио и се сипват 2-3 супени лъжици от сместа.
Палачинката се обръща, когато на повърхността започнат да се образуват много малки мехурчета.
От другата страна се пече още 30-40 сек .

За карамеления сос

Захарта се карамелизира до златисто в дълбока тенджера.
Още, докато е на котлона се на тънка струйка и при непрекъснато бъркане започва да се добавя течната сметана, предварително загрята до кипване.
След като сместа стане хомогенна се добавя и маслото.

С този сос се заливат палачинките. Може да го съхранявате до 1 седмица в хладилника и да го подгреете при необходимост. Аз му намирам всевъзможни приложения - от топинги за сладкиши, през палачинки, до ядене с лъжичка тайно през нощта, когато съм останала до прекалено късно и мога да убия човек за нещо сладко.

Отивам да си догледам филма и се надявам тези дни да не съм в толкова мързеливо настроение, за да мога да публикувам и още други неща, които съм намислила:) Очертават се доста натоварени два месеца и днес ми е ден за презареждане:)

Някои козметични промени

2012-01-10T22:58:00.002+02:00

Определено нямам намерение да си правя лифтинг или пластична операция на бюста (въпреки, че мъжът ми може би би го оценил). Или поне мога да ви гарантирам, че и някога да реша да го направя, няма да го споделя тук:) Нещата изглеждат много по- прозаично и безинтересно. Имам желанието да направя някои съвсем мънички нововъведения в личното ми интернет пространство.

Първо да започнем от тук т.е от Нещото, по- известно като something...

Страницата Каталог на рецептите стана ужасно дълга и се появи втора фаза - Каталог на рецептите II. Там може да намерите всички кулинарни шедьоври (и провали), публикувани след 01.01.2012.

Има нова категория, наречена Crock Pot, която е свързана с уреда за бавно готвене, в който така безвъзвратно се влюбих. Съвсем скоро мисля да въведа и категория Машина за хляб.

До този момент блогът беше моята кулинарна книга. Мисля да разширя малко обхвата му на действие. Първо с разни дребни нещица, които правим с децата (т.е най- вече аз под тяхно наблюдение), а после с каквото друго ми падне:) Нещата, които със сигурност няма да видите тук са религия, спорт и мода. Първото, защото е много лично, второто, защото не ме интересува и третото, защото макар, че много ме вълнува, гардеробът ми съдържа две крайности - или бизнес или крайна фаза на спортно-кежуъл.

Както някои от вас са забелязали, от известно време се боря активно с Facebook. Не го харесвам особено и по тази причина не се оправям кой знае колко добре. Приемам го като необходимото зло, макар, че вече почнах да посвиквам с него. Така и така, всеки ден си преживям обяда на бюрото, ровейки из различни сайтове (много е вредно, ЗНАМ!). Реших ежедневно да споделям по нещо от тях с вас. Това ще се случва само на страницата във Facebook, така че следете редовно там за интересни и приятни местенца. Всъщност колко ще бъде ежедневно, изобщо не го гарантирам. В момента, в който отрпраша за някъде или стане голям зор, ще ми се наложи да забравя тази страст за мъничко, но колкото - толкова. Във всички случаи често ще има по нещо интересно, макар и да не успявам всеки ден.

Пак във фейса имам чисто нов албум. До този момент публикувах само снимките с рецепти, но сега мисля да разширя репертоара със снимки разни и разнообразни и със сигурност някои от тях ще бъдат качвани само там. За сега албумът е 2012 в снимки, но е много вероятно да се появи и още нещо.

Като за последно - блогът е достъпен на luluto.eu. Имам желаниe да го прехвърля от blogger, на собствен сайт, но кога и как ще стане, все още си остава загадка, дори и за мен:)

To be continued ....

Приказки под шипковия храст

2012-01-09T00:49:00.000+02:00

Приказки под шипковия храст беше едно детско анимационно филмче, което даваха по "Лека нощ деца". Няма да ви питам дали си го спомняте, защото тогава ЕГН-то във вас може да заговори:) Моето направо крещи, но ще си призная, че когато го излъчваха по БНТ бях в невръстна възраст и макар и доста избледнели и откъслечни, спомените за двете зайчета Ушко и Зъбчо са все още живи. След, като тези дни наваля дебел пуФкаФ сняг и се разходих около София да проверя колко е красиво, в съзнанието ми изникна една пожълтяла сценка, от края на филмчето, как двете зайчета се сгушват под покрития със сняг шипков храст.. И между другото беше много красиво. Около София имам предвид:)

Да ви разходя наоколо, мммм? Може да си направите и по чаша липов чай с мед, за по- голяма автентичност.

Спомените ми за последния такъв сняг, варират малко след ерата на Ушко и Зъбчо. Ако не се лъжа бях в трети клас и след даскало отидохме да играем с децата. Живеехме в центъра на София и действието се развиваше във вътрешния двор на една стара къща на Веслец. Правихме си снежън замък и после го поливахме с вода, за да замръзне. Това се повтори няколко пъти, докато схванем, че водата трябва да е студена. Иначе схемата не работеше правилно:) Вече се беше стъмнило, бях мокра и премръзнала, когато в нисък полет, майка ми пикира с метлата и ме подкара с ядосано мълчание, предвещаващо ураганна буря в къщи. При липсата на GSM по онова време, жената беше обикаляла притеснено целия квартал, докато ме открие. Поне една бележка да и бях оставила, ама на, кой да се сети, пък и на кой му се прибира до вкъщи, за едното казване. Мисля, че ако някоя от моите щерки ми направи същи номер, ще помни последствията до живот!

Та за снега си говорехме. Наистина беше като в приказка (стига по това време да не сте били на Хемус, около Витиня)

От архивите извадихме шейната на брат ми и пуснахме децата да се въргалят. Храня особено умиление към този ветеран. Въпросната шейна е дървена, с облегалка, много бърза, здрава и отгледала поне 4 деца.

За първи път от както се занимавам с фотография, имах удоволствието да снимам сняг в изобилие. Злоупотребих много с тема, но преди всичко се намокрих много. И разбира се подходих твърде несериозно. Не си взех пейзажния обектив, защото тръгнах с идеята да снимам деца. Деца почти не снимах, но пък всичките пейзажи са ми с портретен обектив...

На места снегът стигаше над коленете ми, а аз не съм никак ниска:)

Децата, разбира се, бяха два пъти по- мокри от мен.

Но затова пък имахме предварителна подготовка с термус и чаша горещ липов чай с мед.

Удоволствието изтрая точно два часа и половина, след което народа измръзна, огладня и се изнерви.

Някога, когато се връщах от ски, най- любимо ми беше да хапна нещо топло, което майка ми е приготвила. Нямаше голямо значение точно какво е. Колкото и да бях капризна, след планина всичко беше ядливо. Проблемът е, че майка ми не караше ски и не идваше с нас. В сегашната ситуация аз съм основният подстрекател на всичките скиорско - планински мероприятия, което води след себе си неудобството от липсата на топла храна.

Този проблем го решавам все още в експериментална фаза. Колкото и да ви звучи, като реклама, на практика не е. След като се сдобих с уред за бавно готвене (т.н Crock Pot) влагам доста усилия в посока на усъвършенстване на готвенето в него. Тръгвайки за снежната екскурзия, реших, че няма по- подходящ повод за изпробване на нова рецепта в него. Поради липсата на засукани продукти и гръмкозвучащи рецепти под ръка, заредих съоръжението с това, което намерих в хладилника. На прицел се оказаха няколко картофа, различни видове сирене и съвсем малко домати. Абсолютно прозаичното ястие се превърна в хита на деня с простичкото заглавие Гретен (или кретен, както го кръсти голямата) със сирена и сос бешемел (това последното незадължително, но за разкош)

Продукти

7-8 (около 600 г) картофи, обелени и нарязани на шайби
300 г сирене- може да ползвате различно - от бяло саламурено и кашкавал, през моцарела до пермиджано. Аз имах в наличност моцарела и мариновано козе сирене.
100 г домати от консерва
риган
сол и черен пипер
зехтин

За соса Бешемел

500 мл прясно мляко
30 г краве масло
1 1/2 с.л бяло брашно
черен пипер
индийско орехче

Приготвяне

Както обикновено давам рецептата в два варианта - в такъв за crock pot и в такъв за обикновена фурна

Обелените и добре измити картофи се нарязват на шайби с дебелина 0,5 см. В съда на уреда за бавно готвене или в тава се подрежда ред картофи, които се застъпват леко. Поръсват се с малко зехтин, сол, черен пипер, домати и риган. Отгоре се настъргва сирене. Следва пак ред картофи, домати, зехтин и подправки.

Ако ползвате крок пот, добавете 3-4 с.л вода, подредете мацарелата отгоре и включете на II за 3,5 -4 часа
Ако ползвате обикновена фурна - печете 40 минути на 170 градуса, сложете моцарелата и запечете още 10 минути.
Без значение кой от двата варианта използвате, накрая може да завършите ястието със сос Бешемел.
Доста хора се плашат от него защото им става на бучки. Истината е че е много лесно, ако спазвате няколко основни правила:

Разтопете маслото
Добавете брашното и посолете. Запържете леко, като бъркате непрекъснато.Намалете котлона и дръпнете съда от него.
Сега идва ключовият момент. Започнете да добавяте на тънка стуйка ГОРЕЩО прясно мляко, като бъркате непрекъснато с тел. Именно този момент с телта е основата причина да не правя Бешемел в тиган с тефлоново покритие.
Върнете на котлона, като продължавате да бъркате, до получаване на гъста каша. Пак добавете мляко и пак бъркайте, докато сместа го поеме. Процедурата се повтаря до изчерпването на млякото и получаването на необходимата гъстота.
Подправете с черен пипер и индийско орехче.

Залейте картофения гретен със соса и запечете във фурната за 15 минути или докато хване лека кафеникава коричка.

Внимавайте със зехтина и маслото. Сиренето само по себе си пуска доста мазнина.

Имах съвсем друга идея за тия снимки, но народа беше много изгладнял и ако се бях забавила за снимки, щяха да ме нападнат мен. От сърцето им се откъсна само това мъничко парченце, но и него трудно опазих.

Ябълков пай

2012-01-07T22:41:00.004+02:00

Поредицата от зимни празници продължава да се ниже:) Освен прекрасният пухкав сняг, който е навалял, повод за празнуване е и имения ден на всички Ивановци, Иванки, Калояновци, Ивовци и всички останали, които по един или друг начин се чувстват съпричастни и въвлечени. Ние си имаме Иво. След като на Никулден, подобаващо празнувахме именния ден на единият от близнаците, днес е ред и на другия мъник.

На имен ден не се кани, но ние бяхме съвсем неподготвени и в крайна сметка не успях да направя нищо за дребосъците:( За да не е без хич, почерпете се по едно парче ябълков пай, който правих съвсем наскоро по друг повод.

И друг път съм споменавала, че обожавам пай под всякаква форма. Ябълковият е на особена почит и уважение. Ароматът на масло, хрупкавата коричка, сочният плодов пълнеж - направо си беше любов от пръв поглед:)
Наскоро се сдобих с една вълшебна книжка и активно експериментирам с рецепти от нея. Пълнежа за днешния пай си е мой, но тестото и технологията чинно следвах по инструкция. Аз не съм много дисциплинирана и следването на правила и точни рецепти не е точно моята стихия. Сега, очаквам потупване по рамото и похвала, за това че положих такова старание да изпълня поне една рецепта точно по книжка:)

За тестото
(източник: pastry cook by catherine atkinson)

300 гр брашно (2,5 ч.ч)
130г масло, нарязано на кубчета
75мл студена вода (5-6 с.л)
щипка сол
2 с.л захар

За пълнежа

6-8 кисели ябълки (към 600г)
115г захар (аз ползвам кафява)
50г стафиди
50г орехи
канела
ванилия
2 с.л брашно

1 жълтък за намазване

Брашното се пресява в купа
Слага се маслото, нарязано на кубчета, солта, захарта и студената вода. Започва да се мачка с вилица. Когато стане възможно, всичко се изсипва върху набрашнен плот и се замесва гладко тесто. Увива се в стреч фолио и се прибира за 30 мин в хладилника.
Разделя се на две части, като е едната е малко по- голяма от другата. От нея се разточва кръгла кора, дебела около 0,8см. Прехвърля се в тавичката, в която ще се пече пая, така че да покрие и стените до ръба. Излишното количество се изрязва с нож.
Тази основа се набожда с вилица на няколко места и се засипва с бобови зърна. Пече се на 160 градуса за 15 мин. Целта на боба е да не се надигне основата, като се образуват мехури. Идеята на самото печене е да се получи хрупкава кора и паят да не стане прекалено глетав.
През това време ябълките се обелват, почистват се от семките и се нарязват на кубчета. Смесват се със захарта, орехите, канелата, стафидите, ванилията и брашното.
Сместа се сипва върху изпечената и леко охладена основа.
От останалото тесто се оформят ленти, с които се покрива пая отгоре. Декорацията може да бъде различна. Правила съм лентички, листенце, звездички, а в този случай мрежа, но за нея трябва да имате специален уред.
Намажете пая с жълтък, за да има лъскав вид.
Паят се пече на 200 градуса за 10 мин, след което фурната се намалява на 180 градуса за още 25 мин.

Прогнозата за утре продължава да е снежна, така че ви желая много топла, уютна и бяла неделя! И усмихната:)

На кафе: Заедно с Гери

2012-01-05T18:11:00.001+02:00

Въпреки заглавието, всъщност днес ви каня да ни направите компания за чай, а не за обичайното кафе.
Вече нямам спомен как попаднах на този блог. Първо ме грабнаха снимките и започнах да прехвърлям по- старите публикации, за да ги разгледам. Много красиви фотографии на птици, придружени с очевидно и по- задълбочени познания за индивидите на тях.

Пейзажи, цветя, откраднати мигове от живота на село (тази част ми е любимата).

Всеки кадър е неподправен, направен с финес и което най- важното с онази магия, която му вдъхва живот.

Оказа се, че собственикът, прави и картички.

После се зачетох и направо се увлякох. В продължение на 2-3 дни си открадвах от там по нещичко, когато имах свободни минутки. Леко хаотично и безразборно и може би затова през цялото време имах усещането, че нещо много важно ми убягва. Някъде тогава попаднах на една публикация, която даде отговор на моите вътрешни терзания:)

Гери е чаровна, мила, позитивна, усмихната, целенасочена и много талантлива. И това, което всъщност открих е че тя е на 18...
Няколко дни след това се опитвах да се сетя какво съм правила аз на тази възраст и колкото и да рових в спомените си, всъщност не мога да се похваля с кой знае какво.
Ако до сега не сте влизали в блога на Гери, просто задължително трябва да го направите http://avocett.blogspot.com Едно от най- очарователните места, на които съм попадала!

Гери, благодаря ти за гостуването!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте !

Казвам се Гергана. Повечето хора, които ме познават, се впечатляват от факта, че съм на 18. Останалите реагират с "Такааа ли, изглеждаш много по-малка".
Аз и за двата случая бих казала, че възрастта няма значение.
Вярвам, че хората трябва да се променят, да се развиват и дообогатяват.
От много време с интерес следя блога на Руми и се радвам, че ме покани за нейн гост точно сега. Благодаря! Аз кафе не пия, но пък си направих чай от лайка :) .
През последната година аз също много се промених и имам чувството, че това е само началото.

По наследство ми е предадено желанието да правя 9192837 неща. За по-интересно едновременно. Правя картички и албуми. Букети и аранжировки. Работя с хора,клиенти. Особено добра съм в подробното обяснение на тема отглеждане на орхидеи.
Обичам да готвя, да събирам цялото семейство около масата. Грижа се за зеленчукова градина и 2/3 от къща. И понеже ме е страх след време да забравя всичко това, снимам.
Днес се разрових из архивите и попаднах на стара любима снимка от 2007.
Тичах с апарата на мама след велосипедиста. Сега пак много тичам, но съм толкова променена.
Имам чувството, че не просто тичам, а че съм се засилила за някъде. Понякога нетърпеливо бързам, друг път ме обзема блажено спокойствие и с часове се разхождам боса из градината и снимам.

Честно казано не ми се навлиза в подробности за личните ми занимания и интереси.

Ако има нещо,което ги обединява,то това е семейството ми.
Докато разглеждах старите снимки се замислих колко променен е всеки, за щастие към по-добро.
Ролята им в моя живот е толкова голяма. Макар и майка ми да твърди, че всеки сам си прави живота, аз пък трябва да кажа, че те са направили моя толкова по-хубав.
Аз съм достатъчно импулсивна, че понякога искренно се учудвам, че ми се водят на акъла.
В името на абсолютното откровение ще допълня, че не винаги съм се чувствала така.
И сега ми се случва да се ядосам, че все работят, но бързо ми минава, защото си спомням, че правят всичко за мен и брат ми и сестра ми. На мястото на гнева идва безкрайната благодарност.
Не знам дали всички родители се усещат колко децата им гледат на тях като пример. Как всяко тяхно действие, всяка реакция и реплика, попива дълбоко в съзнанието ни. Дори съвсем дребни неща, на пръв поглед незначителни.
Искренно съм благодарна за средата, в която се намирам.

Перспективата е голяма работа. Не съм и подозирала колко дядо ми е оказал влияние върху мен, върху характера ми.
Пораснах на село. Всички инструменти имаха и умален вариант. Когато той копаеше, и аз копаех. Понякога даже на правилното място. Имах си малко чукче, с което слагах пирони буквално навсякъде. Сега ми се ще да не бях чак толкова дейна в тази насока, защото поне три блузи бяха разпрани от пирони на неочаквани места .
Избата беше забранената територия, от където се вадеха невероятни компоти и сладка. И грах, който упорито отказвах да ям.
Толкова малки неща, толкова спомени, които са ми болезнено скъпи и мили, защото дядо вече не е сред нас.

Когато тръгнах на училище започнах все по-рядко да си ходя на село.

Интересът ми към птиците ме привлече към язовира, към градината.
И все пак не беше същото, както сега, когато съм там всяка седмица, когато за всичко отговарям аз.
Чувствам се не сякаш "отивам", а се прибирам. Да не се разбира погрешно, родителите ми са ми осигурили прекрасен дом, а наличието на течаща, при това топла, вода го прави още по-привлекателен.
И все пак, градината, старата къща, всичко усещам като мое . Там се чувствам свободна, щастлива.

Правя ремонти, гоня мишки /или те гонят мен, зависи от гледната точна/, вечер слушам пукането на дървата в печката. Аз съм си природно небрежна, понякога може да се поспори подобрявам ли или влошавам положението.

Ако не друго, искренно вярвам, че допринасям с положителна енергия и много обич.

2011 беше годината на мини продукцията. Черита колкото грахови зърна, дини колкото топки за тенис. Не може да ме убедите, че моето производство не е най-вкусното.

От семе през първите крехки листенца до узрелия домат, като магия е.

Времето на село ме прави по-добър човек. Не се уча единствено как да разсаждам малури и да вадя производство. Това е само повърхностното, материалното.

В дейнствителност е толкова повече, цял един начин на живот. Моя начин на живот.
Скоро ще се разделя с него, за малко или много, но знам, че ще се върна, не само заради мен самата, но и заради моите бъдещи деца, моето семейство.

Пак снимки от архива. Брат ми и сестра ми са толкова по-различни на село. Целят се с кал, строят къщи с найлонови покриви, ядат филии със сладко от дюли и плевят на сестра си измъчените домати. Те са по-"градски" от мен и затова се опитвам да предам и на тях любовта към земята.

Да ги гледам как растат, как се превръщат в отделни личности, е невероятна възможност да подобря и самата себе си.

Защо те са като попивателни ,най-вече на лошите навици.
Изобщо това да си част от едно семейство си е голяма отговорност, защото при всички положения влияеш на останалите. Вярвам,че за да бъдем щастливи заедно, трябва първо да сме щастливи поотделно. Никой не трябва да се чувства ощетен и пренебрегнат.

Напоследък вкъщи само се шегуват с мен на тема "заедно".

"Хайде сега всички заедно да отидем да купим помпа за колата, за да я плати майка ви."
Но наистина ние много често се онасяме от ежедневието и работата. В момента, в който празниците, времето заедно са се превърнали в тежест, то тогава определено сме прекалили.
И все пак, продължаваме да се учим, защото при нас поне не е лесно да сме заедно. Всички искаме различни неща. Всички се засягаме лесно. И всеки знае как най-силно да нарани другия. Пък някъде измежду поредната караница и спречкване се прокрадват и малките красиви моменти на близост, нарушени единствено от щракането на фотоапарата .

Снимайте се. Записвайте забавните реплики. Толкова е важно. Сега може да ви се струва, че помните, но докога?

На Коледа баща ми стана по работа в 5 сутринта и после като се прибрал, ние още сме спяли. Та затова почнал и той да прави ръчноизработени картички. Защото моите били много скъпи:)

Не си намерил материали, затова се разровил из чантите си и попаднал на кочан стокови разписки. Отпред има рисунки, това е задната страна. Подбива ми той бизнеса, ама айде , няма да му се сърдя ;р .

Обичам да пътувам, да сменям ежедневието с различна, нова обстановка. А всяко пътуване е два пъти по-приятно, защото знам, че има къде да се върна .

И понеже представянето ми не беше достатъчно дълго, има и рецепта :).
Вкъщи всеки обича различни неща и е почти невъзможно едно ядене да се хареса на всички.
Тези сладки спечелиха всеобщи овации и веднага след като ги снимах, бяха изядени. Кой с кафе, кой с чай или пък просто така, и троха не остана.

Сладки с пълнеж от сушени смокини

Източник: http://www.bhg.com/christmas/cookies/christmas-cookies/#page=21

3/4 ч.ч. меко масло
3/4 ч.ч. захар
1 пакетче бакпулвер
1/4 ч.л. сол
1/4 ч.ч. прясно мляко
1 яйце
1 пакетче ванилия
3 1/2 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. сушени смокини
1/3 ч.ч. стафиди
1/3 ч.ч. натрошени бадеми/орехи
кората на 1 портокал
сока на портокала
1 ч.л. канела

Маслото се разбива с миксер, прибавят се захарта, бакпулвера и солта. След като сместа стане хомогенна се добавят млякото, яйцето и ванилията. Постепенно се прибавя брашното и когато стане прекалено гъсто за миксера, се доомесва с ръце. Тестото се разделя на 4, завива се във фолио за свежо съхранение и се слага в хладилник за 30 минути.
За пълнежа: смокините,стафидите,бадемите,канелата,кората и сока от портокала се слагат в блендер за малко, колкото да се наситнят смокините. Пълнежа търпи много модиикации, аз сложих и орехи,и бадеми. Хареса се дори на хора, които не обичат смокини :) .
Фурната се загравя на 170 градуса,а тестото се разточва върху леко набрашнена повърхност. Имайки впредвид, че сладката е "двойна", точете тънко, 3-4мм.
Върху половината от формичките с нож се прави разрез, подобен на "х".
Върху останалите слагате по лъжичка от пълнежа и затваряте с разрязаните формички. Притискате по краищата, за да се затвори сладката, като джоб :) .
По желание може да намажете с разбих жълтък и да поръсите със захар преди печенето.
За 12-15 минути в загрятата фурна са готови .

Дозата е за около 35 сладки, на нас ни се сториха прекалено малко :) .
Отново благодаря за поканата, за мен беше огромно удоволствие.
А сега стига сте гледали монитора, ами прегърнете ваш близък, кажете му, че го обичате, обадете се на роднина, с когото не сте се чували отдавна ...
Просто бъдете заедно .
----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Още малко прекрасни снимки от блога на Гери

Бягство

2012-01-03T07:30:00.000+02:00

Днес е работен ден и светът се завърта в нормалния си ритъм. Срещи, задачи, графици. Това е моят свят. И аз много си го обичам. Като при всяка любов, понякога имаме нужда от раздяла. Кратка раздяла, колкото да започнем да си липсваме и да си припомним, че ни е добре заедно.

Вали сняг! Малки бели снежинки, се лутат безразборно по своя път надолу. Падат на земята, разтапят се, наслагват се, натрупват се, покриват и заглушават света. Забелязали ли сте колко е тихо, когато вали сняг? Вятърът завихря снежни кълба, понася ги и ги превръща в хиляди малки изглички.

Навява снега на дълбоки назъбени преспи. Почти е заличил пътеката, изрината с голямата дървена лопата.

Виждат се само следите от котката, водещи до оградата, където се е качила върху старите касетки и е прескочила при съседите.

През лятото дворът е пълен със звуци. Лаене, блеене, кудкудякане, чиккчирикане. Сега се чува само подрънкването на старите тенджери в кухнята.

Студът сковава всичко, но вътре не се усеща. Само прозорците са заскрежени от външната страна. Печката пука и бумти успокояващо.

Мирише на пушек и дърва. Вътре е топло и уютно и все пак ми е приятно да се завивам с дебел тежък юрган. Сгушвам се под завивката и прелиствам следващата страница на някаква стара книга, която си намерих из библиотеката до стената. Домашен бит. Така се казва книгата. Обясняват ми как да си поправя печката, да ушия якичка на детето и как партията се грижи за хората. Между другото има и полезни неща.

Ухание на сушени билки се смесва с това от ябълките, изсипани в голям леген на пода и дюлите, подредени в стара пластмасова касетка.

Доматите на масата, така и не са успели да узреят преди да захванат студовете и сланите. Сега бавно порозовяват на бледата светлина в стаята.

Един миг от безвремието.Простички неща, без излишна натруфеност.

Харесва ми.

Но само за малко. Аз съм родена в града и съм израснала там. Това спокойствие ми е също толкова чуждо, колкото живота в апартамент и натоварения трафик за други. Мога да се откъсна от действителността за известно време, но после тишината започва да ме плаши. Ледената вода и студената баня също:))

Но пък с някои простички неща, определено мога да свикна. Юрганът, печката на дърва, препечените филийки с масло и чаят от лайка са едни от тях:)

Днешната рецепта е изключително простичка, но за сметка на това много вкусна.

Печени кореноплодни зеленчуци

3-4 моркова
2-3 малки глави червено цвекло
2-3 скилидки чесън - необелен
сол
зехтин
розмарин, салвия или някаква друга подправка, която обичате

Зеленчуците се измиват добре и се обелват. Подреждат се в тавичка, посоляват се и се поливат със зехтин. Между тях се нахвърлят няколко стръкчета розмарин и скилидки чесън. Може да използвате и сух розмарин.
Печете на 160 градуса около 40 минути.
Преди сервиране по желание може да капнете няколко капки балсамов оцет.

Както се сещате съставките са доста ориентировъчни. Спокойно може да пробвате и с ряпа, някой друг картоф или нещо все в този дух.
Може да не е изглежда много красиво на външен вид но е едно от любимите ми ястия. Опитайте и няма да съжалявате!

Желая ви лека и много ползотворна работна седмица!

Пожелай си нещо

2011-12-31T08:00:00.000+02:00

Последна публикация за тази година, след което мисля да се оттегля в много кратка почивка. Сняг, снимки, ски, все в този ред на мисли.

Преди да се отдам на кротко (надявам се) празнуване, ще представя последната рецепта за тази година. Традиционно на Нова Година майка ми прави баклава. Тя си е неин специалитет и е наистина страхотна. Тази година ми се наложи да се включа и аз.

Балклавата е нещо, което ям само по това време на годината. Не само защото мама я прави само на Нова Година, но и с тези почти 300г мазнина вътре и още толкова захар туко виж съм получила инсулинов шок, при количествата, които изяждам наведнъж:)
Обикновено правим баклавата с готови фини кори, но сега си ги точих. Основната част от рецептата взех от Сухата Мащерка и нейната умопомрачителна Турска баклава. Плънката, обаче е тази на мама.

Продукти

3а тестото:
1 яйца
1/2 ч.ч. кисело мляко
сокът на половин лимон
1 ч.л. сода за хляб
1 с.л захар
50 мл олио
Около 350 - 400г. бяло брашно
Натурално царевично или пшеничено нишесте за точенето

За плънката:

350 г орехи
50 г галета
40 мл прясно мляко

3а заливането на баклавата:

125 г разтопено масло

За захарния сироп

3 ч.ч. захар
3 ч.ч. вода

Брашното се пресява в голяма купа. В центъра се прави кладенче и се изсипват всички съставки. Омесва се гладко и сравнително меко тесто, което се оставя в хладилника за 30 минути.

Орехите се смилат на едро и се смесват с галетата

Тестото се разделя на 6 равни части. От всяка се оформят по 7-8 малки топчета. Сплескват се на питки, овалват се в нишесте и се разточват заедно (т.е накрая трябва да получите 6 кори, като всяка е станала при разточването на въпросните 7-8 малки топчета).

В добре намаслена тава слагате първата кора, намазвате я с малко масло, поръсвате с орехова смес и слагате следващата.

Върху последната кора не слагате плънка.

Нарязвате баклавата на ромбчета и заливате с остатъка от разтопеното масло.

Печете 30 минути на 150 градуса

Извадете и оставете да изстине. През това време сварете захарния сироп, като сипете всичко в малка тенджерка и оставяте да кипне, докато захарта се стопи. С горещия сироп залейте студената баклава и покрийте с по- голяма тава или найлон, така да омекне и попие течността.

След 24 часа може да я унищожите до последното парче. На моята часовникът и тиктака неумолимо!

Не ви желая късмет, защото на него не може да се разчита, но ви желая воля и попътен вятър, така че да сбъднете всичките си цели
Няма да ви пожелая и пари, защото няма да завалят от небето. Желая ви да имате смелостта и хъса да извървите пътя от среднощната идея и плановете до успеха
И щастие няма да ви пожелавам, защото то не се намира. Но пък ще ви пожелая да се вглеждате в малките неща и да се радвате на момента. Накрая може да се окаже, че все пак сте били много щастливи.
От всичките тривиални неща, които си пожелаваме по това време на годината, от сърце ви желая здраве, защото това е единственото нещо, не зависи само от нас, а толкова ни трябва

Казват, че ако в новогодишната нощ си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне. Пробвайте. Ако не друго, то със сигурност няма да ви навреди:)

Благодаря ви, че наминавахте от тук през тази година!

Новогодишна баница с късмети, но без късмети

2011-12-30T18:02:00.002+02:00

Ето, че вече дойде и краят на тази година. Не си падам по равносметките. Не смятам, че една дата може да бъде преломна точка. Правя каквото мога по всяко време и се надявам да стане това, което искам. И обикновено става. Без значение, кога през годината:)
Традиционно на Нова Година се приготвя баница, в която се слагат късмети. Вярва се, че какъвто късмет ти се падне, това ще ти се случва през годината. Оставих тази задача на голямото дете. На мен се падна по- лесната част да направя баницата:)

Освен това, държа да отбележа, че работните снимки също са дело на голямото дете.

Преди известно време давах рецепта за зелник с домашно точени кори. Сега е ред на класическа баница със сирене и яйца, която поне в нашето семейство, традиционно се приготвя за посрещането на Нова Година.

Традиционно, традиционно - колко да е традиционно:) Истината е, че през последните години не слагам късметите в баницата. Всъщност от както децата станаха малко по- големи и като бонус почнах да получавам чинии пълни с рачоплена и разпердушинена баница,с цел търсене на късметчета:) Да не говорим, че така и не хванах цаката на пакетиране на късметите, защото почти всичките ми бяха ужасно мазни и в много случаи нечетящи се. От известно време "сервирам" късметите отделно от баницата. Стана малко по- естетично, а и баницата се използва точно по предназначение:)

Баницата направена с домашни кори е несравнимо по- вкусна , от тази с купешките. И ако ви изглежда сложно - само опитайте! Истината е, че става много лесно и много по- бързо от колкото си го представях:)

Новогодишна баница със сирене

За тестото:

600 г брашно
около 200 мл вода
1 ч.л. оцет (много важно)
1 ч.л. сол
1сл. захар
1 яйце

За плънката:
400г сирене

3 яйца
100мл кисело мляко
30 мл олио

Отделно 125 г масло за намазване и поръсване

Брашното се пресява и в средата се прави кладенече, в което се сипват леко разбитото яйце, оцета, солта, захарта и водата. Омесва се сравнително меко и гладко тесто, като се добавя още вода, ако е необходимо.
Готовото тесто се увива в стреч фолио и се слага хладилника за 30 минути.
След, като се извади и се отстрани фолиото, се разделя на 6 равни части ,които се оформят на топки.
В купа разбийте леко яйцата и смесете с намачканото сирене, киселото мляко и олиото.

Върху плота, който ползвате, наръсете обилно с брашно или още по- добре с натурално нишесте. Сложете едно от топчетата и поръсете отново с брашно отгоре. Започнете да точите, като периодично ръсите с брашно/нишесте.
След като кората стане тъничка, намажете обилно с разтопено масло. Сложете от плънката със сирене и яйца и завийте на тънко руло. Започнете да навивате баницата на спирала в центъра на добре намазнена тава.
Повторете упражнението с останалите топчета. Когато тавата се напълни цялата, намажете отгоре обилно с масло или разпределете няколко парченца масълце. Печете 30 мин в предварително загрята на 170 градуса фурна.
След като извадите баницата, отново намажете с малко масло. Изчакайте 10-15 мин и завийте в с найлон и кърпа.

За утре имам идея и почти готов материал за баклава, но освен това съм събрала куфарите и се каня да се изнасям от София. Ако случайно не успея да си публикувам баклавичката и не се поява, на всички ви желая весело посрещане на Нова Година:)))

За разтоварване

2011-12-28T07:30:00.000+02:00

Точно между Коледа и Нова Година се намират онези прекрасни 4 дни, в които обикновено ставането за работа ми причинява физическо страдание, а кафето в офиса само ме затопля, колкото да ми се доспи още повече. Освен това всяка година страдам от известни угризения на съвестта, като си припомня какви количества храна съм успяла да изям. Особен афинитет имам към баклавата, щолена и няколко други неща с много захар, обилно количество масло и пагубен ефект върху фигурата ми. Та в този дух на мисли, до края на седмицата съм на разтоварване, от което освен мъжът ми ще страда и блога. Вместо рецепта днес ще има само снимки. На сняг. На деца в сняг, пейки в сняг, беседки в сняг, просто на сняг, но основно на сняг. Не знам от къде ги измислиха тези кодове на опасност във всички цветове на дъгата, но снежеца, който ръсна в София беше доста под очакванията ми. Не точно така стояха нещата на Витоша. За щастие. Не само мое.

Голяма бяла птица или с други думи казано - Печена пуйка по Хамерикански

2011-12-26T20:44:00.000+02:00

Идеята на предколедният ми проект беше да пиша по една публикация на ден до Коледа. Празникът отмина, но аз набрах такава инерция, че сега ми е трудно да се разделя с идеята за ежедневно влизане в блога:) Утре съм на работа и подозирам, че този ентусиазъм изключително бързо ще отшуми, още след 10-тото обаждане, но днес все още съм си вкъщи и празничното настроение не ме е пуснало. Още повече, че току - що ликвидирах почти цял щолен:) И докато все още съм на тази вълна, искам да се похваля с коледната пуйка.

Да ви кажа честно, аз свързвам Коледа и Нова Година по- скоро с пържоли. Тази пуйка ми идва малко в привнесен американски стил, но истината е, че много държах поне веднъж в живота си да направя такова пернато.

Пуйчото стана страшно вкусен и крехък и обра овациите на вечерта. Беше си чиста импровизация, особено ябълковия сос, с който внесох допълнителен акцент накрая (да замажа положението, ако случайно съм се изложила при печенето:)))

Продукти

1 пуйка - в моя случай около 3 кг
1 глава лук
1 лимон
1 морков
3 скилидки чесън
1 портокал + сокът на още един
100 г масло
2-3 скилидки чесън
червен пипер
черен пипер
сол

Марината за намазване:

сол
червен пипер
1 пълна с.л мед
2 с.л лимонов сок
1с.л портокалов сок
50 мл олио

Рових, рових из Интернет и в разни Хамерикански и канадски сайтове четох, че времето за печене доста се увеличава, когато пуйчо е пълен с плънка. Аз им вярвам на тях, защото те друго може и да не могат да готвят, но пуйката я умеят. И така, реших моята пуйка да е без пълнеж, а гарнитурата да я направя отделно

Добре размразената пуйка се измива добре, подсушава се с домакинска салфетка и се посолява добре отвън и отвътре. Във вътрешността се слага малко черен пипер, чесъна, лука разрязан на две, лимона също на две и моркова на 3-4 парчета. "Затапва" се със станиол на топка за да не изтичат соковете при печенето. Връзва се много добре с дебел памучен конец, така че крилата и бутчетата да са плътно долепени и да не губи форма при печеното. Намазва се обилно с масло, като там, където е възможно се подпъхва под кожата. Слага се в тава, намазва се с част от марината и се покрива с няколко портокалови резенчета и връзка розмарин. Слага се в предварително загрята фурна на 205 градуса за 20 минути.

Сега е момента да си призная, че аз я правих в уреда за бавно готвена (crock-pot) и затова давам класическия вариант на готвене и този в crock-pot.

Вариант I - В Crpck Pot

Изплозвах самият съд на уреда и сложих пуйката с него във фурната. През това време нагрях самият уред на II. Упражнението се прави, защото пуйката трябва да достигне определена температура за определено време, а в крок пота, това няма как да се случи.

След като пуйката престои във фурната за въпросните 20 минути на 205 градуса , се полива с портокаловия сок, пак се намазва с малко марината, като портокаловите резенчета и розмарина могат да се избутат около нея.

Пуйката се похлупва и се оставя за 6 часа на II.

Отхлупва се, намазва се пак с марината и се пъха във фурната на 205 градуса за около 20 минути. Целта е да хване коричка. Принципно може да минете и без това упражнение, но губите ефектния търговски вид:)

Вариант II - В обикновена фурна

След като пуйката се е пекла 20 минути на 205 градуса е време да я намалите на 175 и да я завиете с фолио. Печете 1.30 час, след което намажете с марината и намалете фурната на 120 градуса. Пак завийте с фолио. Печете още 3 часа, като периодично отхлупвате, мажете обилно с марината и поливате със соса, който се е събрал в тавата. Най- накрая отхлупете и запечете за 10 минути на 180 градуса, колкото да хване приятен кафеникав загар. Преди да извадите пак намажете с марината.

За гарнитурата:

1ч.м ориз
300 г гъби
1 сърчице, бял дроб и воденичка т.е съдържанието на пликчето, което си намерих в пуйката, когато я размразих.
1 глава лук
розмарин, шафран, черен пипер
30г орехи
2,5 ч.ч бульон
зехтин (около 40 мл)

Пуйката обикновено върви с пликче, в което има дробче, сърчице, воденичка и шийка. От всичкото това , заедно с малко подправки, морков и лук сварих бульон, който използвах за приготвянето на ориза. Ако не ви се занимава, може да ползвате готов бульон, но аз хич не си падам по химията в тях.

В тиган се задушават гъбите и лука в зехтина . Добавя се ориза и подправките и се оставя да се "оцъкли" за около 5-6 минути. Най- накрая де слагат орехите и нарязаните на дребно дреболии. Залива се бульона и се прехвърля в тава. Пече се 20 минути на 180 градуса, след което се завива с фолио и се оставя за още 10 минути. Вади се от фурната, но се оставя да изстине с фолиото отгоре, за да не се изсуши ориза.

Ориза се прехвърля в голяма чиния и върху нея се слага внимателно опечената пуйка. Полива се с част от соса, който се е събрал в тавата.

По желание може да направите ябълков сос.

1 ябълка нарязана на много ситно
30 г масло
сокът на 1 портокал и 1 лимон
1 ч.л захар
малко от бульона и останалият сос, в който се е пекла пуйката
черен пипер

Ябълката се слага в плитка тенджера заедно с маслото. Оставя се да омекне хубаво и се добавят останалите съставки. Вари се около 15 минути. С още топлия сос се поливат парчетата месо от пуйка, във всяка от чиниите, в които се сервира.

Стана покъртително дълго и може би звучи сложно, но истината е че не е:) Но пък е мноооооооого вкусно!

Честита Коледа и благодаря!

2011-12-25T14:37:00.003+02:00

Днес е Коледа! Честито Рождество Христово и нека има много топлина и усмивки в домовете ви!

Това е последната публикация от коледния ми проект и искам да благодаря на всички, които се отбихте тук.

Благодаря на тези, с които споделихме сълзливите и веселите емоции
Благодаря на тези, с които всяка сутрин си пиехме кафето в 7,30
Благодаря на тези, които влизаха ежедневно и на тези, които просто случайно наминаха

Благодаря и на онези от вас, които направиха някоя от рецептите или се възползваха от някоя малка идейка
Благодаря на онези, които ми бяха вдъхновение и на онези, които съм успяла да вдъхновя
Благодаря на онези, които ми гостуваха и на онези, които не смогнаха

И най- вече - благодаря на Мъжът на Лулу и цялото семейства, че ме изтърпя с всичките тези снимки, че ми се върза на акъла и че изяде почти всичко:)

Ако по някакъв начин съм ви накара да се чувствате коледно, ако съм ви развеселила или просто съм ви усмихнала, значи всичко си заслужаваше:)

Мисля, че дойде времето за подаръци!

Днес сутринта се събудих от стадо бизони, които се стовариха върху нас с възторжени крясъци и размахвайки някакви неща, които са си намерили под елхата:) Вчера вечерта голямото дете много търпеливо направи етикетчета за всички подаръци. Тя вече не вярва в Дядо Коледа, така че за нея тайни няма. Тя сама си избираше подаръците и сама си ги опаковаше.

И все пак на Коледа стават чудеса и се оказа, че има смисъл да вярваш, защото изненади не липсваха:) Тя наистина остана много изненадана:)

Мъничкият фъстък по рождение се радва на всичко и за нея всичко е голяма изненада. Дори и етикетчетата на подаръците:)
Аз уж си бях получила подаръка вече, уж си легнах последна и уж аз сложих подаръците под елхата, но се оказа че на сутринта има няколко пакета в повече:) Единият беше за меееееееен!!!! Имам си чисто нов мъничък трипод. Край на вечерните снимки с апарат върху раницата:) Е сега само гледайте какви чудеса ще направя:))))

И като стана въпрос за подарък, мисля че дойде време и аз да дам моя.

На 5 декември ви обещах, че като коледен подарък ще дам на един от вас този невероятен рецептурник, направен от Нана. Под тази тема в момента има рекордните 138 коментара!!!!!!! Днес изтеглих победителя:)

Програмата избра № 112

На този тефтер очевидно му е писано да бъде голям пътешественик. Той пристигна от Англия, а сега му предстои пътуване за Франция, защото под номер 112 е Мира от Marmottes et chocolat

Мира, много се радвам, че този рецептурник отива точно при такъв кулинар като теб!!!

Предавам го в добри ръце и сега съм спокойна:)

Желая ви много щастие и не пропускайте да наминавате от тук. Публикуването всеки ден е много изтощително и няма да мога да поддържам това темпо, но във всички случаи продължавам да съм тук и ще продължавам и занапред да публикувам всякакви щуротии. През следващата година имам голямо желание да променя малко блога и освен кулинарна насоченост, да обърна малко повече внимание на фотографията и разни други идеи, които ми се въртят в главата:)

Бъдни вечер

2011-12-24T18:05:00.003+02:00

Днес празнуваме Бъдни вечер. По традиция на масата трябва да има нечетен брой постни ястия.

Задължително фигурират постни сарми, пълнени чушки, боб, питка с паричка, тиквеник, разядки, плодове, ядки и какво ли още не.

Ето част от нашите ястия

Постна содена питка

500 гр брашно
300 мл вода
1с. л. оцет
1 ч. л. сол
1 с. л. захар
1 ч. л. сода 1 ч.л бакпулвер
5-6 с.л олио

За намазване

1с.л олио
1 с.л вода
1 с.л олио

Брашното се пресява в голяма купа. Смесва се със солта, содата и бакпулвера.
В средата се прави кладенче, в което е сипват останалите продукти.
Омесва се гладко тесто и се оставя да почине 20 минути.
Оформя се и се украсява питката, като накрая се намазва със сместа от олио, вода и мед.
Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 30-35 мин.

Пълнени сушени чушки с боб

десетина сушени червени чушки
400 г сварен боб + 100 г от водата, в която е врял
червен пипер
150 г ситно нарязано кисело зеле
сол на вкус
2-3 скилидки чесън
червен пипер
чубрица, мащерка или други подправки по избор
олио

В тиган се слага мазнина, колкото добре да покрие дъното. Сипва се 1 с.л червен пипер и се оставя да се запържи за около 10 секунди.
Добавя себоба и се намачква на едро с вилица. Разбърква се непрекъснато 3-4 минути, след което се добавя и киселото зеле. След като поври още 3-4 минути идва ред на водата, в която е врял боба, всички подправки и чесъна. Оставя се 5-6 минути на котлона след, което се дърпа и се оставя да се охлади.
Чушките се накисват за 10 минути в гореща вода. След това се отцеждат и се пълнят с бобената смес. Подреждат се в тавичка и се поливат с олио. Пекат се 15-20 минути на 180 градуса

Чеснова разядка с чушки и мед

5-6 сушени чушки се заливат с гореща вода и се оставят да престоят 30 минути
2 глави чесън
50 гр орехи
1 пълна с.л мед
100 г печена или варена тиква ( не е задължително, но става много вкусно с тази съставка)
към половин чаша олио
малко сол

Отцедените чушки, чесъна, тиквата солта, меда и орехите се слагат в блендера и се пасират до гладка смес. Започвате да наливате на тънка струйка олиото, като продължавате да разбивате. Трябва да стане с консистенция на майонеза. Ако е много гъсто добавете малко от водата, в която са киснали чушките.

Тази ни е любимата:))))

На всички желая щастлива, топла и уютна Бъдни вечер!

Много транзитна публикация, но ще ме извините - семейството преди блога:)

Наминете утре да изтеглим късметчето:)

За тези, които са закъснели с приготовленията

2011-12-23T07:30:00.000+02:00

Аз съм от този тип антидомакини, които обикновено се сещат в последния момент, че им предстои подготовка на някой празник. Тази година прави изключение. Не знам какво ми стана. Очевидно не съм следвала стриктно схемата по която се пият хапчетата от сушени жаби. Както и да е. Обикновено всичко се прави в последната секунда и такива разни сладкиши, които отлежават с месеци, закопани от източната страна на борово дръвче и се откопават на пълнолуние, за да се полеят с лъжица ром, просто не са за мен! Убедена съм, че не съм единственият такъв дезорганизиран индивид на планетата и затова днешната публикация е посветена на онези сродни души, които не са планирали правенето на коледния сладкиш през 2011, още когато са ги записвали на детска градина. За разлика от щолена, английския коледен кейк и всички производни, днешните два сладкиша могат да бъдат направени в последния момент, та даже единият е вкусен и още топъл. Никакво поливане, никакво криене, никаква кръгова отбрана с месеци наред!

И двата десерта не са сред най- големите красавци но са невероятно вкусни! Грозникът в ляво, който умело замаскирах с коледна звезда, всъщност е английски коледен пудинг. Този, малко по- красивият е коледен кейк.

Източникът и на пуднига е GoodFood България, а на кейка - Алиа

Коледен Кейк

200 г масло
200 г кафява захар. Аз съм влюбена в ситната от захарно цвекло и ползвах нея
4 яйца
200 г брашно
50 г ситно смлени бадеми
50 мл ром
85 г захаросани портокалови корички
85 г захаросани череши
200 г стафиди
100 г орехи
подправки по избор. При мен е само малко канела. Иначе ми идва много тежък
ванилия - за предпочитане истинска
1 ч.л. бакпулвер

Захаросаните корички, черешите и стафидите се накисват в рома и 3-4 с.л топла вода.
Маслото се разбива със захарта, след това едно по едно се добавят яйцата при непрекъснато бъркане. Брашното се пресява, смесва се с бакпулвера и се добавя на няколко пъти, като междувременно се разбърква енергично.Добавя се бадемовото брашно, орехите, канелата
чд всеки отново се разбива с миксер.
Сипват се бадемите, подправките, орехите и накиснатите плодове
Сместа се изсипва във добре намаслена форма със свалящи се стени. Най- добре я покрийте с хартия за печене. В моят случай я бях свила до диаметър 24 см, но според мен е по- добре да е по- малко, за да стане по- висок кейка.
Пече се в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 20 минути. След това температурата се намалява на 150 градуса и се пече още около час или докато клечка за зъби, престане да лепне, когато я забодете в сладкиша.
Охлажда се няколко часа и е готов за ядене. Принципно казват, че издържал много, но у нас нямаше този късмет.

Следващата рецепта беше голямата ми изненада. Да си призная, направих я малко от спортна злоба. Първо на първо, това нещо с варенето на някакъв сладкиш ми се струва толкова странно, че нямаше начин да не опитам. Второ, открих по сайтовете, че тази рецепта става за Crock Pot, с който се сдобих съвсем наскоро.

Десертът е много, много плодов и наситен, като аромат, така че вижданията ми бяха нещо като "ще си го ям само аз". Не знам сега дали да съжалявам, че едното от двете пудингчета свърши, преди да съм го опитала или да се радвам, че рецептата беше одобрена от децата.

Ще дам рецептата стъпка по стъпка, заедно с обяснение за това, как може да си го приготвите в уред за бавно готвене или в обикновена тенджера.

Английски коледен пудинг

по 150 гстафиди
50 г захаросани цитрусови кори
50 г цели бланширани бадеми
настърганата кора на 1 лимон
1 средно голям морков
1 средно голяма ябълка
70 мл бренди (аз ползвах Марсала)
50 мл портокалов сок
120 г кафява захар
70 г смлени обикновени бисквити
100 г брашно
2с.л бакпулвер
1 ч.л канела
ванилия
125 г масло + още 20 за намазване на формичките
1 яйце

В купа смесете плодовете, бадемите, цитрусовите кори, нарязаната на ситно ябълка и настъргания морков, заедно с Марсалата и портокаловия сок.Оставете 30 минути да покиснат

Към плодовете добавете брашното, бакпулвера, бисквитите, подправките, разтопеното масло и кафявата захар. разбъркайте няколко пъти, без да се престаравате особено

Намажете с масло купа за пудинг и застелете основата с пергаментна хартия. Аз нямам купа за пудинг и използвах едни големи чаши, които ми се намират под ръка. Изсипете сместа с лъжица и натъпчете добре. Покрийте повърхността на пудинга с лист пергаментна хартия във формата на кръг. След това покрийте самата купа с плътна пергаментна хартия и фолио и ги завържете по ръба с връв или дебел конец.

Поставете пудинга в тенджера и я напълнете с вода, докато нивото й стигне средата на купата. Гответе го на водна баня за 5 часа, като доливате периодично вода.

или

Сложете купите в съда на Crock Pot - a, Налейте вода до средата, захлупете, включете на I за 8 часа и си легнете. На сутринта пудинга ще е готов. Аз предпочетох този вариант:) За другият едва ли щях да намеря време.

Оставете пудинга да изстине и го изведете от формата, като го обърнете в чиния.

Може да го сервирате и топъл със сладолед или полят с кленов сироп.

Ужасът на Джинджърмен

2011-12-22T07:30:00.000+02:00

Помните ли Джинджърленд - мъничкият бисквитен свят с обилен снеговалеж от кокос и пудра захар. Въпреки кризата в сектора с недвижими имоти и липсата на адекватно финансиране от банките, беше разпродаден и населен до последния квадратен милиметър. Новодомците са шумна компания Джинджърмени.

Големи симпатяги и много весели типове с афинитет към ергенския живот.

В момента цялото население се подготвя и тръпне в очакване на Коледа. Като вземете под внимание, че всички са бисквитки, може да се окаже, че всъщност тръпне от ужас:)

Подведена от типичното за мен черно чувство за хумор, имах някаква идея да снимам децата, докато систематично изяждаха Джинджърите:) Беше си цяла касапница - кой без крак, кой без глава. В крайна сметка ми дожаля и реших, че няма смисъл да обременявам съзнанието ви точно преди Коледа и после да сънувате кошмари заради мен:)

Медено - джинджифилови бисквити

1яйце
100г фина кафява захар
100г мед
30мл кленов сироп
50мл олио
50г масло
10г бакпулвер
1ч.л джинджифил
по желание други подправки - карамфил, канела, кардамон
около 150г пресято брашно

Медът и захарта се загряват в тенджера, докато захарта се разтопи. Котлонът трябва да е на следна температура. Сипва се бакпулвера и се бърка енергично, до образуването на бяла кремооразна смес. Дърпа се от котлона и се добавя маслото и кленовия сироп. Оставя се да се охлади, слага се леко разбитото яйце и олиото, като продължава да се бърка непрекъснато. На няколко пъти добавяте брашното и джинджифила + другите подправки и замесвета гладко тесто. Увивате го в стреч фолио и го прибирате в хладилника за мин. 1 час. Най- добре да престои цяла нощ.
Разточете на кора с дебелина около 0,3-05 мм и изрежете с помощта на формички или шаблон. Фигурките се пекат върху хартия за печене в предварително загрята на 160 градуса фурна за около 10 минути.

Оставяте бисквитите да се охладят, подреждате в чинийка и оставяте с чаша мляко на Дядо Коледа:) Да се надяваме, че ще намине да ви остави подарък:) Той не е много на ти със съвременните средства за проследяване и очевидно не е абониран за информационния бюлетин на ДАНС, така че не се притеснявайте, дори и да не сте слушкали много пак ще мине. Сигурна съм, защото аз не съм много добричка, пък винаги наминава да ми остави по нещичко:)
Приключих с бисквитите и коледните сладки. Мисля, че не искам да виждам такова нещо в следващите ...ммм две години може би:) Другата Коледа ще мисля други неща, но съм почти сигурна, че няма да направя и една медена бисквита:)

Още една идея

2011-12-21T07:30:00.000+02:00

Остана съвсем малко до Коледа. Така и не успях да направя всичко, което планувах, а като гледам няма да успея да публикувам и всичко, което направих:) Този пост ужасно много закъсня, но все излизаше нещо друго преди него. По добре късно, от колкото никога. Ако ви се намира борова гора наблизо, все още имате шанс.

Това е венецът от шишарки, който си направихме и в момента виси в коридора. Ефектно и евтиничко (да не кажем почти безплатно).

Влюбена съм в декоративни елементи направени от естествени материали. Сигурна съм, че вече сте забелязали този бъг в софтуера ми:) Това е нещо като противовес на китайската индустрия и ненормалната треска за пазаруване на какво ли не, която обхваща голяма част от хората покрай Коледа (и не само).

Просто си представете усещането на борова гора, мириса на смола, влагата, мъхът и изпопадалите шишарки под краката. Лично на мен ми носи много повече емоция от едно виртуозно рулиране с пазарска количка в претъпкан огромен магазин. За Мъжа на Лулу да не говорим:) Той има фобия към претъпканите хипермаркети и го използва, като изключително удобно извинение, да не се мъкне с мен по магазините. За сметка на това много ми се връзва на акъла за всичките глупости от типа "направи си сам", които ме осеняват на сън:)

Материалите, които са необходими за един такъв венец могат да бъдат абсолютно произволни - клонки, шишарки, сухи листа, сушени портокали, борови връхчета, мъх и какво ли още не.

Реших да не използвам стандартните борови клони, защото правих венеца преди около 2 седмици. До Нова година прогресивно щеше да оплешивява, правопропорционално на моите усилия да поддържам коридора пометен и без борови иглички по пода:) Направихме си го от клонки от леска за основа, шишарки, сушени портокали и няколко шипки за разкош.

Клонките трябва да са тънки и жилави. събирате ги по няколко на куп, усукват се и се завързват на обръч с помощта на канап. Ако трябва да бъдем честни, това беше най сложната част и ми отне около 15 минути. От там нататък е много лесно. Дребни шиарки се залепят с топъл силикон върху основата, така че да няма разстояние между тях. Отново с помощта на канап се привързват няколко кръгчета изсушен портокал. В средата на всяко портокалче залепих по една червена шипка за цвят. Безразборно залепих още две дузини между шишарките.

Заповядайте пак утре:) След Джинджърленд, ще ви запозная и с джинджърмените:) Те са застрашен вид и вече са на изчезване:)

Спомени от старите тетрадки: Класически празнични рецепти

2011-12-20T07:30:00.000+02:00

Тази рубрика малко я позанемарих, но сега е много подходящо да я поизтупам от прахта и да блесна с някоя и друга рецепта от стария тефтер на мама. Рецептите които предлагам днес, наистина са класически: постни сарми и пържоли с вино, но начина по който са приготвени не е конвенционалния:)

Има една съвсем мъничка и съществена подробност, която ги обединява и тя не е точно в това, че съм ги намерила в архивите на мама.

В средата на миналата седмица се сдобих с нов уред. Поредния... Голям, тежичък, заемащ много място. И просто незаменим! Вижте, трафика на този блог е много приличен. Предполагам, че ако искам, мога да го ползвам за реклама. Но аз не искам:) Мисля така да си остане и за в бъдеще. Нямам намерение да ви рекламирам въпросния devive, но се каня активно да споделям впечатленията си от него, било то положителни или отрицателни. Това беше и условието, което ме спечели да участвам в проекта на Crock Pot. Уредите за бавно готвене са доста популярни в цял свят, особено в английскоговорещата му част, но в България навлизат точно в момента. Рецептите за него са осъществими и по доста други алтернативни начини и с всяко предложение ще ги споделям. Така че спокойно - дори и да нямате уреда, ще може да се възползвате от тях. Първото ми впечатление от Crock Pota -a е горе долу като от миялната машина или роботите прахосмукачки - определено мога да си мия чиниите и да чистя на ръка, но машините значително ти улесняват живота.

снимка: Интернет

Ако попадате в категорията на работещите жени с малко свободно време, това е едно от онези неща, които просто трябва да имате:) Сериозно!
Принципът на уреда е точно като на готвене в глинено гърне. Хвърляте всичко на куп и го забравяте за доста време. После изведнъж се оказвате с нещо ужасно вкусно за вечеря. Не се изискват кой знае какви кулинарни умения, не ви трябват много засукани рецепти и което е най- важното не от вас не се очаква да следите какво се случва с храната вътре, докато се готви. Зареждате го сутрин, включвате таймера и когато се приберете за вечеря, имате готово топло ядене. Като бонус получавате и аромат на яхния из цялата къща, който все още не съм сигурна как да интерпретирам:)
В нета може да намерите доста информация. На български има тук.

Като за първи срещи с уреда, се спрях на няколко класически рецепти, които са много подходящи за идващите празници и стават много вкусни, ако се готвят продължително време на бавен огън.

За Бъдни Вечер няма как да минете без постни сарми.

Не припадайте - време за приготвяне в Crock Pot - 7-8 часа:) Точно един работен ден. Уредът има и до 4 часа подгряване, което чудесно се съчетава с времето за отиване и връщане до офиса.
Разбира се, ако не разполагате с Crock Pot, може да ги приготвите в обикновена тенджера или глинено гърне в печката за около 1,5-2 часа. Лично за мен, това означава, че ще трябва да им "светя" след работа и да ги ядем на другия ден. И до сега съм се справяла, но определено с "къкрещото гърне" (Crock Pot) ми дойде "дюшиш":) Имах очакване за нещо като туткал след 8 часа готвене на ориз, но това предчувствие, като никога се оказа погрешно:)

Постни зелеви сарми за Бъдни Вечер

300г бял ориз
1 глава лук
3 с.л доматено пюре
50г стафиди
50г орехи
1 морков
2 скилидки чесън
черен пипер, чубрица, мащерка, червен пипер
зехтин и олио
около 10 бр листа от кисела зелка
150 гр ситно нарязано зеле

Главата лук и моркова се нарязват на ситно.
Сотират се в малко зехтин заедно с червения пипер
Прибавя се ориза, подправките и скилидките чесън. Съвсем леко се запържва за не повече от 1 минута.
Добавят се доматеното пюре, стафидите и орехите и се оставят за още 3-4 минути на котлона
Сармите се завиват с охладената смес в зелевите листа
На дъното на тенджерата се застила ситно нарязаното зеле. Сармите се подреждат отгоре на два реда и се заливат с около 40 мл олио и вода. Ако готвите в обикновена тенджера, водата трябва да ги покрие. В уреда за бавно готвене слагате 1,5 пъти количеството на ориза.. Съдът се захлупва и се готви на слаб огън.
Ако ползвате Crock Pot - включете на 1 и забравете за 7-8 часа. Ако имате нормална тенджера - наредете вътре, затиснете отгоре с чиния и варете в продължение на 1,5 часа.

Преди сервиране може да запържите червен пипер в малко олио и да полеете сармичките.

За разлика от сармите, следваща рецепта няма нищо общо с вегетарианското меню и са най- убийствените пържоли, които съм яла!

Задушени пържоли с червено вино

6 вратни пържолки с или без кост (в конкретния случай моите са без)
3 скилидки чесън
30 гр краве масло
70 мл червено вино
50 мл вода
Сол, розмарин, кимион, черен пипер или други подправки по избор

Пържолите се запичат по 3 минути от страна в сух тиган. В никакъв случай не обръщайте, не бучкайте с вилица, не им байте! Просто ги оставете за 2-3 минутки, обърнете и пак не
пипайте.
Подредете на дъното на съда, в който ще приготвяте. Посолете и поръсете с подправки. Залейте с червеното вино и водата. Върху всяка пържола, сложете по парченце масло.

Включете crock pot-a на I за 8 часа или на II за 3,5 часа и си отидете на работа или излезте на разходка. Когато се върнете ще имате най- крехките и ароматни пържоли, които сте яли.
Ако не разполагате с такъв уред, подредете месото на дъното на тава, залейте по гореописания начин, покрийте с фолио и оставете за 1-1,5 часа на 160 градуса. Махнете фолиото и печете още 20 минути, като поливате от време на време, за да не се изсуши месото

И в двата варианта може да довършите ястието, като приготвите сос. Просто сгъстете събралата се течност на дъното на съда с 1 с.л брашно.
Това е любимата ни коледна рецепта за пържоли:)

Писмо

2011-12-19T07:30:00.000+02:00

Искам да напиша писмо. Не, не до дебеличкия дядка със смешен червен костюм, прототип на Кока Кола. Не искам подарък. Искам да си припомня, защото се оказа, че е много лесно да забравиш. Не знам, аз не съм много романтична. Не съм и особено сантиментална. Не вярвам в нищо. Даже понякога в себе си не вярвам. И при целият ми прагматизъм се радвах, като малко дете на едно писмо. Тайно си поплаках и си пожелах да съществуват ангели. Защото много искам да му отговоря

Бисквитите крилца не ги направих по този повод, но са много тематични, така че почерпете се. Може пък и вие да се разчуствате и да ви си прииска да вярвате в ангели.

Тези дни майка ми изрови отнякъде едно писмо. Дядо ми го е изпратил, когато съм била на 6. Много е странно да четеш, нещо написано до теб преди 28 години. Чувството е все едно се здрависваш с миналото. Очарователно, емоционално, тъжно и същевременно щастливо. Имаш мистериозното усещане, че човекът, написал писмото ти говори. Без да обграждам случката с излишен мистицизъм, но дядо почина преди 8 години.Не мога да му отговоря лично (и се надявам още дълго да продължавам да не мога), но ако има начин, надявам се да може да ме чуе.

Мили дядо,

толкова много време е минало от това писмо. Радвам се, че през по- голямата част от него, ти беше с нас. Сега ти си далеч от мен и май понякога ми е мъчно. За съжаление през всичките тези години не съм спазила по- голямата част от твоите съвети. Така и не започнах да си подреждам играчките. Само ги смених. За дрехите да не говорим. И до сега ходя без пантофи и да ти кажа, вече съм на 34, но майка ми и сега ми се кара, ако случайно разбере. Странното е, че се карам за същото на моите деца. Много трудно се перат тези чорапи, дори и с Ариел. А, да, забравих да ти кажа, че вече имам две дъщери. Много са умни. По- умни са от мен.
Не те послушах и с брат ми много се карахме. Непрекъснато ми викаше пикла и ме дразнеше. Престана, чак в университета. Но да ти кажа, не знам какво щях да правя, ако не беше той. Подкрепи ме в най- трудните моменти и без него нищо нямаше да е същото. Сега е женен и си има две момченца - близнаци. Те ще отмъстят за нашите и ще му го върнат тъпкано. За всички щуротии, които някога е измислял!
Мама и татко също са добре. Не знам дали съм ги накарала да се гордеят с мен, така като си ми писал, но и няма от какво да се срамуват. Завърших университет, имам семейство, започнах работа на 19 и от тогава все така. Всъщност май дължа всичко това на тях. Едва ли нещата, щяха да се развият така, ако нямах тяхната подкрепа. Работеща студентка с бебе - звучеше доста безнадеждно без помощ от приятел. Както и да е. Това вече е в миналото. Сега имам много хубава работа, но е малко натоварено. Понякога се налага да оставам по 10-12 часа и често пътувам. Като се замисля и това щеше да е много трудно, ако ги нямаше тях. И мъжът ми. Понякога наистина не знам как ме търпи. Инат и много твърдоглава. Казват, че било генетична обремененост - на теб съм се метнала да знаеш!
Като се замисля, май все пак всичко е наред, въпреки, че не съм била особено послушна. Светът продължава да се върти и се сменят само сезоните. В момента ми идва да напиша писмо с наставления на моите деца и се надявам, някой ден те да могат да ми отговорят същите неща, които ти разказах на теб.
Сега и аз ти казвам довиждане и макар, че се надявам да има още много време преди нашата следваща среща, все пак ми липсваш! Поздрави на баба!
Руми

И сега ангелът да му го занесе! Може и два, защото е дълго.
Стана малко като от Искрено и лично, но може би е от времето.

Тези равносметки имат някаква цикличност, също като благотворителността. Появяват се по Коледа, но след нова година изчезват скорострелно. Възползвайте се! Едно "благодаря" върши много хубава работа, дори и само веднъж в годината. Много ми е трудно да го казвам, за съществените неща. Написах го, но не съм сигурна, че ще имам същата успеваемост на живо...

Бисквити Ангелски крила

2 яйца
100г кафява захар
500г брашно
200г масло
1 пакетче бакпулвер
кората на един портокал
4 с.л портокалов сок
ванилия
шафран

Начин на приготвяне

Маслото се оставя да се размекне на стайна температура и с миксер са разбива заедно със захарта.
Прибавят се яйцата и портокаловия сок, портокаловата кора и се разбива до кремообразна смес.
Брашното се пресява, смесва се с бакпулвера и на части се добавя към маслената смес, като се бърка непрекъснато.
Тестото се доомесва на ръка и се оставя 40 минути в хладилника
Разточва се на кора 0,5 см и с формичка или шаблон се изрязват крилата.
Пекат се върху хартия за печене в предварително загрята на 165 градуса фурна за около 8 минути

Охладете върху решетка и украсете

Аз ползвах захарен фондан оцветен в светло синьо. Залепих с белтък върху сладката. След това отгоре мацнах леко с четката и поръсих с кокосови стърготини. Част от тях бяха оцветени в червено с няколко капки боя.

Домашна работилница за свещи

2011-12-18T11:44:00.003+02:00

Домашните свещи напоследък станаха доста популярни и се превърнаха в цяло изкуство. С кафе, с портокалови корички, с миди - няма значение как са декорирани, във всички случаи носят уют и топлина. Аз съм пристрастена към свещите, може би сте забелязали:) Днес ще ви покажа какво си направихме вкъщи. Основната идея беше да са дело на децата, които най- много се забавляват с подобни занимания. Идеята взаимствахме от Чаената фабрика, които всеки уикенд имат уъркшоп за деца на тази тема.

Направата на една свещ отнема между 10 и 15 минути, в зависимост от това колко дебела искате да бъде.

Какво ви трябва:

Парафин в различни цветове
Дебел памучен конец
Алуминиево фолио
Съд, в който да загрявате водата
Буркан със студена вода за охлаждане на свещите
Салфетка или памучно парцалче за подсушафане
Тел и няколко дървени шишчета за закрепване

Омотайте голямо количество алуминиево фолио върху пръчка, така че да получите нещо като висока епруветка от фолио, в която да може да сложите восъка, без да се разтече.

Закрепете всяка туба от фолио за дървени шишчета. Ние ползвахме 4 цвята парафин и съответно Мъжът на Лулу ги закачи два по два.
Закрепете шишчетата на ръба на тенджера пълна вода. В жертва падна млековарката:) И без това не я ползваме:)
Напълнете всяка алуминиева колба с натрошен парафин в различен цвят и сложете на котлона, докато водата почне завира и парафина се разтопи.
Това е моментът, в който децата може да се развихрят. Връчвате им по един дебел памучен конец и ги оставяте да се забавляват:)
Конецът се топи 4-5 пъти в цвят, като след всяко топене се охлажда за секунда в буркан със студена вода и се подсушава (без да се притиска) със салфетка.
Повтаряте процедурата в различни цветове, докато постигнете желаната дебелина.
Отрязвате няколко кръгчета от долната страна и залепяте по тялото на свещта. Финално потапяте безцветен парафин, за да се фиксира всичко.
Ако е необходимо слагайте тенджерата от време на време на котлона, за да не се изстуди парафина, защото после свещите стават чупливи.

Парафин може да купите от тук, или просто да използвате остатъци от цветни свещи, както направихме ние.

Най- вкусните Коледни сладки

2011-12-17T10:30:00.002+02:00

Днес всичко ще е в полет. Дано да няма грандиозно приземяване накрая:) Пикирайки ви черпя с едни сладки. Ще се реванширам за кратката публикация. Обещавам! Ама друг път:)

Това, че публикацията е кратка, не означава, че рецептата е за отбиване на номер! Това са може би едни от най- вкусните сладки, които съм яла, честно!

И са доста лесни за правене.

Рецептата модифицирах от блога на Таня. Танче, много ти благодаря за сполучливата рецепта!

60г меко масло
60 кокосово масло - прави ги много вкусни
½ ч.чаша захар - ползвах кафява
1 яйце
2 ч.чаши брашно
2 с. л. изцеден сок от лимон
1 ч.л. настъргана кора от лимон
1 ч.л. бакпулвер

Сладко от вишни за слепване. Ползвах такова, купено от магазин за здравословно хранене - череша с агаве, вместо със захар.

С миксер се разбиват маслата със захарта, прибавя се яйцето и се бие докато сместа стане кремообразна. Прибавят се брашното, лимоновия сок, лимоновата кора, бакпулвера и се замесва средно меко тесто. Оставя се в хладилника за около час да стегне. Разточва се на кора с дебелина около 0,3 мм и се нарязват формичките.

Подреждат се в тава върху хартия за печене и се слагат в предварително загрята фурна за около 7-10 минути. Изчакват се да изстинат и се слепват със сладкото.

По желание може да украсите с белтъчна глазура от от един разбит белтък с 1 1/2 ч.ч пресята пудра захар. След ден сладките съвсем леко омекват от сладкото и стават наистина фантастични.

Желая ви много усмихнат ден, макар и с тези 15 градуса и този вятър хич да не напомня за Коледа:) Утре наминете пак.:)

На кафе: Диди Бунова - Фуудблогинга, като начин на живот

2011-12-16T07:30:00.000+02:00

Днес си имам гост. Скъсах се от гости тези дни, но така е по празници:) Днешното сутрешно кафе си го пия с Диди Бунова от Готвенето е забавно. И ми е изключително приятно, удобно и уютно с нея! Страшно много я харесвам - и като фотограф, и като начин, по който води блога, и като кулинар и най- вече като човек. Ако мога да я опиша с три думи то това са прецизност, перфекционизъм и естетика. Много и благодаря, че реагира толкова бързо на поканата ми с едно наистина красиво и много стилно представяне. Всичко е пипнато до последния детайл! Всъщност, както обикновено при нея. Нищо случайно, непременено и необмислено. От както открих блога (т.е в самото начало) не съм пропуснала нито една публикация и всеки път съм изненадана от нещо ново и интересно. Не следва клишета, няма помпозност, има просто свой собствен стил, който те кара да се връщаш отново и отново. Дори и нищо да не приготвиш от нейните рецепти, просто ей така - да четеш и да гледаш. Пак си заслужава. Но пък ако не се възползваш от рецептите, може само да съжаляваш:). Посетете я - http://cook-4fun.blogspot.com/ И да познавате сайта и - пак го направете:) Винаги действа позитивно и зареждащо!

Благодаря ти Диди!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Част от читателите на Руми вече ме познават,но ще кажа няколко думи за тези от вас, с които се срещаме за пръв път.

Обожавам децата си, харесвам професията си,щастлива съм сред най-близките ми хора. Радвам се на пролетта и есента, обичам и лятото, и дъжда. Влюбена съм впланината и ските - това са едни от миговете, в които се чувствамнай-добре и най-свободна.

Отскоро към тези любими неща се нареди ощеедно и то всъщност е причината да съмтук. С вируса на фуудблогинга се заразих преди известно време, а презпоследните две години го практикувам виртуално и редовно на адрес cook-4fun.blogspot.com. Товае като че ли една от новите модерни болести на 21 век и ако погледнете внякой от световните ревю-сайтове ще видите колко много хора са подвластни нанея. По-умните от мен глави, опитвайки се да обяснят явлението казват, чегледката на добре приготвена и заснета храна въздействала тонизиращо на сетивата и духа. И сигурно саправи.

Това заболяване при мен доведе доредица усложнения, но за мое успокоение го забелязвам и при много други : ) Появи се влечение къмфотографията, довело неизбежно до осигуряване на камера и обективи, ...среднощно четене на туториали (в повечето случаи – спане в супер изкривена поза с лаптоп в скута) , постоянно събиране икупуване на пробсове, безцеремонно преглеждане на чекмеджетата и шкафовете наблизките ми за някоя интересна чаша, прибор или чиния...

Новите колекции и магазините за дрехи и обувкитотално загубиха по точки, сравнени с някое място, пълно с посуда, покривки идруги бръмбъзлъци. Както често се казва в такива случаи – „ Ако някой ми бешеказвал, нямаше да повярвам :)”

Но от друга страна, това хоби (или нещо по-сериозно вече) внася допълнителен цвятв живота ми и го прави в по-голяма степен цялостен, осмислен и завършен....

Рецептата, която ще ви представя е за Сладкишс портокал и сушени смокини, за който ще са ви нужни:

280 г бяло брашно
170 г краве масло
190 г захар
щипка сол
1 голямо или две малки яйца

3-4 сл филирани бадеми

за плодовата паста:
230 г дребни сушени смокини
100 мл фреш от портокал

настъргана кора от 1 портокал

настъргана кора от 1 лимон

1.5 сл брашно

1 чл мед или на вкус

Сложете брашното, солта и захарта в блендер, пулсирайте няколко пъти. Прибаветестуденото масло, нарязано на кубчета. Смелете всичко до едри трохи и преместетев купа. Добавете яйцата, леко разбити иразбъркайте с дървена лъжица, докато сместа се обедини. Две трети от нея преместетев застлана с хартия за печене тава с размер 25/35 см. Пресирайте и заравнете сръка тестото. От останалата част оформете по-едри и дребни топчета и трохи,като поръсвате малко брашно, ако е нужно; сплескайте ги след това. Преместететавата и топинга в хладилника.

Измийте смокините с гореща вода и гиподсушете. Нарежете ги на малки парченца, като отстраните дръжките. Сложете гизаедно с цитрусовата кора, сока, меда и брашното в блендер. Пасирайте ги догъста паста. Разстелете я върху тестото, отгоре поръсете тестения топинг.Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна около 40-45 минути илидокато образува златиста коричка. Около 15 минути преди края на печенетопоръсете сладкиша с филираните бадеми.

Оставете готовия сладкиш да се охлади достайна температура, извадете от тавата и нарежете на квадрати.

Пожелавам ви щастлива и вкусна Коледа, с многосладки моменти и топли прегръдки!

Gingerland

2011-12-15T07:30:00.000+02:00

Настани се удобно, затвори очи и си представи... Всъщност неси затваряй очите, няма да можеш да четеш, но си представи, че си там горе - на хълма. Всичко е побеляло от снега, който евалял предишната нощ. Студът пощипва приятно. Долу има мъничко селце. Състои сесамо от няколко къщички, сгушени в подножието на планината. Чуват се оживенитегласове на децата, които се замерят със сняг и се пързалят с шейни. Ставастудено и нощта лека – полека настъпва. Едно по едно, прозорчета на къщичкитезапочват да блещукат, а от комините се извива пушек. Децата се разотиват и всичко притихва. Димътсе разстила над селцето в тънка, ниска мъгла и мирише уютно. Ието, че пак заваля. От небето се сипят пухкави снежинки. В началото съвсемплахо, но към средата на нощта миниатюрните, перфектни ледени кристалчета, отстъпват място на големибели парцалчета. С прецизна систематичностпроникват в цепнатините , натрупват се по всяка повърхност, където могатда се задържат и заличава всички следи, пътеки и стъпки. Мъничкият свят спи, уютно завит под снежното одеяло и сънувазахарни сънища.

Добре дошли в Gingerland:)

Нали знаете за Gingerman?! Джинджифилова бисквитка във формата на смешно човече,която традиционно се прави по Коледа . Всъщност съм малко неподготвена и немога да ви кажа точно за кой етрадиционно, но във всички случаи Хамериканците много радушно са прегърналиидеята и я лансират даже като филмов герой (визирам Шрек).

След , като си направих няколко джинджифиловичовечета (ще дойде ред и на запознанството с тях), проявих коледно великодушие към бездомниците и те вечеси имат самостоятелни еднофамилни къщички.

Опасявам се, че също както и на джинджърмените, съдбата наедноетажните постройки е да бъдат изядени. Ужасно, но факт. Част от тях щепаднат в жертва на чая,

а другата на кафето и млякото. Животът не винаги есправедлив.

Обаче, трябва да ви призная нещо... Моят мъничъкджинджифилов свят всъщност няма никаква роднинска линия с джинджифила.

Не знам дали си спомняте, но миналата година правих по- голяма медено –джинджифилова къща , както и разни сладки, които в една или друга степен имахаджинджифил (снимките водят към публикациите).

Не казвам, че не бяха вкусни, но са доста наситени, като аромат итази година се спрях на рецепти, които не са с толкова много компоненти. Оказаха сеневероятно сполучливи. И като консистенция на тестото, и като начин на работа икато краен резултат.

Маслени сладки

Продукти

80 г краве масло
50 гр сурово кокосово масло
1 2/3 ч.чаши брашно
4 с.л ситна кафява захар (аз ползвах такава от захарно цвекло)
50 мл агаве
1 яйце
кората на ½ лимон
1 ч.л бакпулвер

Кравето и кокосовото масло се размеква на стайна температура.

Разбива се заедно съсзахарта до получаване на крем. Добавя се яйцето, агавето и лимоновата кора и себие още 2-3 минути.

Брашното се пресяваи се смесва с бакпулвера.

Замесва сегладко и не много твърдо тесто, което се оставя да почине в хладилника поне1 час.

Аз много харесвам леко карамеления вкус на кафявата захар итози на агавето. Ако не разполагате с тези неща, може да ги замените собикновена захар, но ще трябва да намалите малко количеството на брашното.Агавето е течно и липсата му ще доведе допромяна в пропорциите.

По отношение на кокосовото масло - придава невероятен аромат и хрупкавост на сладките. Аз не обичам много кокос и подходих с лека резервираност, но се оказа, че в тези бисквитки вкусът изобщо не е натрапчив. Може да замените кокосовото масло със същото количество краве масло, но честно казано не ви го препоръчвам. В почти всички магазини за здравословно хранене има всичко от изброените продукти.

Тестото се разточва върху хартия за печене до дебелина 0,3 – 0,4 см (не знамкак ще си се оправите с оразмеряването, ако трябва носете си линийка:)) и с шаблон се изрязватжеланите фигури. Клик на картинката и ще я имате в реален размер за отпечатване

Излишната част около фигурките се отстранява. Хартията, заедносъс сладките се премества в тава и се пече 8- 10 минути в предварително загрята на 160 градуса фурна. Внимавайте да не почнат да покафеняват по краищата –става много бързо.
Ако правите обикновени сладки няма проблем да разточите директно върхуплота и да пренесете фигурките в тавата, но при къщичките е много съществено дане ги деформирате и разтеглите, защото после стават много трудни за сглобяване.Особено при тези миниатюрни размери.

Слепват се с разбит белътк и пудра захар. Разбивате един белтък в суха купа до получаване на твърди връхчета. На 4-5 пъти побавяте 1 ч.ч пресята пудра захар, като бъркате непрекъснато с миксера. Получава се доста гъста лавообразна смес, която може да се ползва за лепило или после за украса. На отгоре поръсете кокосови стърготини, като за ефект, част от тях може да оцветите в червено.

Принципно миналата година, прасенцата ги бях изрязала от картон. Налагах ги върху тестото и с остър нож изрязвах по тях. Тази година помолих Мъжът на Лулу за съдействие и нещо пак не се разбрахме. Направи ми ги, така че да изрязвам директно с тях:) Освен това, много искам да се похваля, че Дядо Ви Коледа намина малко по- рано и ми подари пош с много накрайници, с който украсих къщичките.

Слушкала съм. Май.. Ама не помня кога. Но пък мога да кажа едно стихотворение, ако трябва.

Съвсем скоро очаквайте и обитателите на Джинджърленд, включващи Джинджърмените, едни летящи чаши и още вариации на коледни бисквити:) За сега...

На кафе: Кулинарна партитура

2011-12-14T07:30:00.000+02:00

Тя е страшно чаровна, усмихната и лъчезарна. Сигурна съм, че я познавате и най- вероятно десетки пъти сте ровичкали в нейния блог, захласнати по идеите и начина по който представя храната. Аз лично съм пристрастена и го правя непрекъснато. Без значение дали търся нещо интересно за приготвяне или просто имам нужда от разтоварване. Тя превръща храната в изкуство и прави интересни, дори и най- обикновените неща. Просто творец по душа и по призвание. Всъщност по професия е музикант и предполагам, затова всичко около нея е като музика. Едва ли ви трябват повече жокереи, за да се сетите, че днес на гости ми е невероятната Йоли! Ще спестя всички клишета, поднесени с възторжен патос, за това колко е невероятна и просто ще кажа, че нейният блог е едно от онези местенца, които просто трябва да видите, за да може да може да разберете: http://yoli-www.blogspot.com/
Йлоли, много ти благодаря, че прие поканата ми за гостуване и прегърна идеята ми за този предколеден проект:)

Заповядайте да разберете малко повече за Йоли и да разберете как се прави ефектна и вкусна коледна елха.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
За мен е огромно удоволствие и чест да гостувам във вълшебния свят на Руми. Приветствам ви,читатели на на този разкошен блог. Казвам се Йоланта, но приятелите ми ме наричат просто Йоли. Йоланта е прекалено дълго и ангажиращо да се помни. Моят живот е свързан с музиката. И това е откакто се помня. Това е голямата ми любов, призвание и за щастие моя професия. Работя в най-големия и престижен оркестър в България - Националната ни Софийска филхармония. Може би покрай моето си изкуство, музиката, възприемам и кулинарията като такова. Тя е друг жанр в Световното изкуство. Обичам да импровизирам непрестанно.Никога не мога да направя едно нещо по еднакъв начин два пъти. Готвенето е нещо, което ме отморява, зарежда ме с енергия и определено ме вдъхновява. Просто обичам да се въртя в кухнята. Блогът ми е всъщност само една готварска книга. В него има само рецепти, нищо друго. Искам хората като поискат да си сготвят нещо да могат бързо и лесно да се ориентират в блога. Както е в една готварска книга. С удоволствие отговарям на читателите си и като дете се радвам на коментарите им. Приятно е като чуеш някоя добра дума за себе си. Наистина не е нужно да си професионален готвач или пък да си ходил по готварски курсове. Достатъчно е само да имаш желание, въображение и да правиш това с любов. Нищо друго. Да ви е сладко!

Стига толкова за мен. Ето сега и рецептата.

Портокалово шоколадов кекс - Елха

Продукти за кексовото тесто

4 яйца

200 г захар

125 г течно масло

100 мл прясно мляко

100 г стопен черен шоколад

1 с.л. какао

1 ч.л. нес кафе

100 мл прясно изцеден портокалов сок

настъргана кора от 1 портокал

300 г брашно

1 ванилия

щипка сол

1 ч.л. бакпулвер

Продукти за крема

250 г меко масло

200 г пудра захар

1 ванилия

1 инстантен ванилов крем без варене или домашен млечен ванилов крем 500 г

зелена хранителна боя

захаросани череши или дребни цветни бонбони

Приготвяне

* Разбийте яйцата със захарта на гъст и плътен крем докато утроят обема си. Сипете към тях маслото, разбъркайте и разделете сместа на две части в отделни купи.

* Към едната част добавете прясното мляко, шоколада, какаото и кафето. Разбъркайте.

* Към другата част сипете портокаловия сок и настърганата кора.

* Пресейте брашното заедно с ванилията, солта и бакпулвера. Прибавете по равно брашното към двата крема.

* Постелете правоъгълна тава с хартия за печене. Сипете двата вида кексово тесто като го редувате неравномерно. Леко загладете, но внимавайте да не се смесват напълно шоколадовото и портокаловото тесто.

* Изпечете кекса в предварително загрята на 180* фурна. Оставете го да се охлади.

* За крема разбийте пудинга според указанията на опаковката. Ако се спрете на варианта с домашен крем, направете този, който най-много обичате. Кремът трябва да е гъст и напълно охладен.

* Разбийте маслото с пудрата захар и ванилията на хубав крем докато сместа побелее и стане плътна. Добавете зелена боя.

* Внимателно смесете двата крема като първо постепенно слагате във ваниловия крем малки части маслен. Интензивността на зеления цвят преценете сами. Ако е нужно добавете още малко боя.

* След като сте изпекли блата и разбъркали крема е време да сглобите елхата. Разрежете блата на 6 квадрата като всеки е с около 2 см по-малък от предходния. Може съвсем точно да ги изчислите и премерите с линийка, но ви уверявам, че това не е нужно. Аз ги нарязах "на око". Като започнете да шприцовате с крема всички неравности и кривини ще бъдат заличени.

* На дъното на равна чиния поставете най-големия квадрат. Намажете го с малко крем в средата и върху него поставете следващият по големина квадрат като разминете ъглите им. По този начин подредете всички квадрати като ги слепвате помежду им с крем и разминавате ъглите им.

* Сипете крема в пош с малък звездовиден накрайник и покрийте цялата конструкция с малки цветчета. Леко изтегляйте нагоре, ако искате да получите по-остри и издължени форми, които да приличат на иглички. Украсете коледното дръвче с шарени бонбонки, перлички, череши или с каквото на вас ви харесва. Оставете това удоволствие на децата си. А след това се съберете всички на масата, вземете по една лъжица и смело разровете сладкиша. Да ви е сладко!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

bon apeti и утре ще ви чакам пак за закуска за да ви разходя на едно много "снежно място" и да ви почерпя с чаени бисквити:)

Уютни свещници с нулев бюджет

2011-12-13T07:30:00.000+02:00

Днес наминавам съвсем набързо. Успях да приготвя разни интересни неща, но ми ми трябва малко време да си обработя снимковия материал. Това при мен изисква известна психическа нагласа и е доста разтеглив процес:) Както и да е - до Коледа остават само 13 дни и очевидно трябва да побързам с менталната подготовка. Идеите, които исках да споделя днес са много простички, лесно изпълними, внасят уют и най- важното - имат нулев бюджет. Свещниците никога не са излишни, не само по Коледа, ами въобще в този сезон. Преди време си напазарувах няколко, но стигнах до извода, че заемат място и през повечето време събират прах. В началото на този проект ви показах една идея за свещници ябълки, които имат доста кратък живот. Този път предлагам два други, които са по- дълъг срок на годност:)

След два опита със снимките така и не успях да се справя, но мисля, че идеята се схваща:)

За този модел ви трябва стъклен съд, свещ и мъх.

Предполагам, че нямате никакви съмнения относно първите две неща. За третото ще дам малко допълнително обяснение. Преди седмица с децата събирахме материали в гората и едно от нещата, които си взех беше мъх. Отскубнах си го много удобно на цели туфички, които напъхах в плик. До вкъщи се бяха разпаднали и реших, че няма да излезе нищо. Изсипах част от находките в един буркан и нещото на снимката, полях ги и го оставих на терасата под формата на кална каша.

Мъхът се оказа много устойчива гад, защото след два дни изглеждаше така, все едно си е живял там от малък и никой не го е изтръгвал насилствено от естествения му хабитат. На няколко пъти го разбутвах за снимки, сплесквах го със свещи от всякакъв калибър, местих го от един съд в друг и в общи линии му трябва един ден, за да възвърне първоначалната си форма. Мисля да си го оставя на отглеждане до пролетта. Предплогам, че ще ми хрумне и нещо друго освен уютен свещник с мъх в него.

Предложение №2 е доста тривиално и включва бурканчета от лютеница, свещи, брезова кора и канап. Тук същественият момент е в количеството. Само едно изглежда малко простоватичко, но когато сложите 7-8 и от различен размер на масата, нещата вече се променят.

Брезовата кора се бели лесно и е доста елементарна за набавяне. Освен това има естествено завита форма. Отрежете си парче с необходимата големина, увийте го около бурканчето и го омотайте няколко пъти с канап. Може да привържете и сухи клончета, сушени плодове или каквото друго ви хрумне.

Може да им направите дръжки от тел и да сложите вътре различни по размер свещи. Запалете десетина, налейте си чаша вино, загасете лампата и се порадвайте на тишината:)
Всъщност мисля точно това да направя тази вечер:) И без това боледуването свърши и утре пак съм на тръстиката.

Наминете пак, защото утре ще имаме гости, а в четвъртък ще ви водя до Gingerland:)

Канелен венец

2011-12-12T07:30:00.000+02:00

Добро утро! Кафенце?! То върви с нещо сладичко:) Мога да предложа един много ароматен канелен хляб.

Е това е, Коледа е ужасът за хората, които не обичат канела:) Мъжът на Лулу не обича цитрусови корички и много страда, когато по това време на годината се развихря на тази тема. Добре, че поне канела харесва:)

Видях преди време тази рецепта при Анджи и още от от първата секунда, бях сигурна, че ще я направя. Макар, че изобщо не я спазих в първоначалния и вид, запазих технологията на правене, която всъщност е много интересна.
Освен това, този канелен венец има едно много голямо предимство - ако случайно нещо не ви се получи и не го докарате на вкус, винаги може да си го използвате като украса на масата с няколко свещи в средата:)

Обърнете внимание на снимката горе в ляво. Ако случайно, не може да прочетете какво пише на листчето, текста гласи "Не яж! Не е снимано!" Не знам дали схващате на какъв тормоз подлагам домашните. В общи линии през уикендите, ако случайно не ходим някъде, аз се развихрям в кухнята и не давам никой да припари. И когато всичко е готово, вместо щастливо да седнем да изядем кулинарния "шедьовър" аз разпъвам "ракетната" остановка и се почва едночасово снимане, докато всички изприпадат от глад.

Съдбата на този венец беше горе- долу същата, с тази разлика, че го правих вечерта и накрая ме домързя да го снимам. Оставих му една бележчица, което разбира се не създава силов щит около него и не го защитава от хищници. В крайна сметка, станах рано сутринта, за да го отбранявам от набезите. Два часа по- късно беше изяден в акомпанимента на задушени ябълки с карамел. Много добре му паснаха:)

Продукти:

За тестото

1 яйце
125 гр хладко мляко
50 гр масло
100 гр кафява захар
150 гр брашно от спелта
150 гр бяло брашно
1 пакетче мая (7 гр)

За плънката

50 g размекнато масло
50 гр кафява захар
50 гр бадемов марципан
2 с.л канела

Филирани бадеми за декорация

Маята се смесва с 2 пълни супени лъжици брашно и 1 с.л захар, след което се разтваря в хладкото мляко и се оставя 15 мин да шупне

В дълбока купа се пресяват брашната. В средата се прави кладенче, в което се сипва маяната каша, яйцето, разтопеното масло и захарта.

Замесва се гладко тесто и се оставя да втаса 40 минути или докато удвои обема си. Ако ползвате машина за хляб, може просто да изсипете всички съставки вътре и да включите на програма тесто с втасване. Аз направих точно това.

Изсипвате втасалото тесто върху набрашнен плот. Размесвате леко и разточвате на кора с дебелина около 1 см.

Смесвате мекото масло, кафявата захар, бадемовия марципан и канелата до хомогенна каша, с която намазвате кората. Посипете с филираните бадеми. Навивате на руло и срязвате по дължина по средата. Усуквате двата фитила един около друг и оформяте венеца.
Правих го доста късно и не можах да снимам но си позволява да постна снимките на Анджи

Премествате в тава, застлана с хартия за печене и оставяте да втаса още 20 минути. През това време загрейте фурната на 180 градуса. Печете 30-35 минути.

Поръсете с пудра захар и декорирайте по желание.

Смешни коледни елхички от памук

2011-12-11T08:30:00.000+02:00

В опити да се оправя с течащия нос, температурата и зверското главоболие, този уикенд го ударих по- скоро на почивка. Не успях да направя почти нищо от плануването, но се надявам да ме извините. От друга страна искам да си спазя обещаните и ще държа фронта, поне до момента, в който не ме вържат за леглото и не почнат да ме наливат насилствено с чай от лайка:) Идеята, която ще ви представя е много простичка - елхички от памук.

Честно да ви кажа, колкото и да е забавно с тези коледни украси, всичките имат един голям недостатък - никакво практическо приложение:) Повечето събират прах цял месец, след което биват надлежно изхвърлени. Тази поне после може да бъде разглобена на съставните си части и това, което върши работа да бъде използвано в друг проект.

Какво ви трябва:

Метални кофички - тези са купени от Джъмбо за 99 ст, но може да използвате празни консервени кутии или чаши
Вестник
Дървено клонче
Копчета
Шарени панделки и хартии
канап

Голямото дете, беше така любезно да ми асистира за онагледяването на самото сглобяване.

клончето се поокастря от израстъците
с помощта на жертвоготовен доброволец го закрепете в средата на кофичката и около него старателно натъпквате парчета вестник, така че да се закрепи право.
издърпайте памука на дълъг дебел фитил и го увийте около клончето, така, че в основата да е малко по- дебело. В интерес на истината аз ползвах вълна, но е значително по- скъпо и разточително (чилето беше 10 лв). Взех си я още миналата Коледа от Слънчоглед за суровачките, но чак сега и дойде реда.
Украсете с панделки и цветни хартийки
копчетата може да закрепите с помощта на топъл силикон. У нас тази задача свършиха децата със съвсем малък спор помежду си:)
Разпределете елхичките равномерно из къщата

Идеята е от тук http://factorydirectcraft.com/factorydirectcraft_blog/felted-holiday-trees-pic/

Сега отивам да се завия на топло и да си подготвя публикациите за другата седмица, когато ще ви покажа как се прави венец от шишарки, ще ви приготвя сладък и ароматен канелен хляб и ще ми гостува е една забележителна дама, със страхотна идея за вкусна елха.
Нали не мислите, че всеки ден става в 5, за да може в 7,30 да съм готова с дневния пост:) Всъщност доста в мой стил, но все пак предпочитам да ги залагам от предишната вечер:)

Само пет минути

2011-12-10T08:15:00.000+02:00

Тази есен стартира много позитивна реклама по телевизията под слогана "Събуди се 5 минути по- рано". И макар, че гледам на рекламите, като на някаква патология, тази наистина е една от малкото, които ми харесаха. Истината е, че не ви е нужно да станете по- рано. Трябва само да спрете за секунда и да се вгледате. Усещането е, като да си попаднал в гората точно след, като е навалял сняг. Всичко е чисто, бяло и притихнало. Ако задържиш дъха си, ще чуеш само собствените си мисли. Сетивата ти се изострят и започваш не толкова да виждаш и чуваш, колкото да го усещаш - малките блестящи кристалчета , щипещото усещане на студа, скърцането под обувките ти, шумът от падащия сняг, навалял по клоните...
Това са моите 5 минути, в които спрях, за да чуя света наоколо.

В четвъртък заваля сняг. Макар и за кратко, беше много красиво.

Не успях да тръгна 5 минути по- рано, но реших, че мога да закъснея с толкова.

И да, едва ли съм снимала кадъра на живота си, но беше приятно.

Не успях да си изпия кафето, но успях да изляза на обяд.

И не е нужно да търсиш, а само да се огледаш:) Та ако щеш и в коледната елхичка в офиса:)

Днес е събота и съм пълна с идеи. И съм болна... Дано успея да си ги осъществя, защото иначе цялата друга седмица ще гледате само снимки:)

На кафе: Ева и коледните еленчета

2011-12-09T09:17:00.001+02:00

Добро утро:) Тази сутрин малко закъснях с публикацията, но това е защото снощи имах сили, само колкото да припълзя до леглото. Даже преди малко получих обаждане да ми се скарат, че съм допуснала такъв пропуск:)
Нали знаете, че покрай празниците, обикновено каним гости, ходим някъде и изобщо кипи усилен социален живот. Тази година няма да направя изключение днес съм особено щастлива, защото си имам гост. И то не кой да е, а невероятната Ева Тонева. Не може да не сте чували за нея или пък да не сте виждали невероятните и питки, бонбони, десерти и всякакви други изумителни неща. Освен, че е кулинар, Ева винаги ме е изумявала с невероятните си снимки. Това е човекът, който можа да направи шедьовър от свинско със зеле и боб с наденица:) Много често, когато ми трябва вдъхновение, просто надниквам при нея. Рецептите са изключително точни и много интересни. Колкото и суперлативи да изсипя по неин адрес, ще са твърде малко. Много благодаря на Ева, че прие поканата ми за гости и още повече се радвам на избора и на рецепта - нещо толкова весело, лесно и коледно.

Задължително посетете http://evatoneva.com/ за още интересни идеи или просто за да изплакнете очите с много красиви кулинарни снимки.
Представям ви Ева и нейната идея за еленчета)

---------------------------------------------------------------------------------------------

Евдокия е цялото ми собствено име.
Всеотдайна съм във всичко, което правя.
Ако имам талант, той е само 1%, останалото е упорит труд.

Трудностите ме правят по-упорита и силна.
Обичам семейството и приятелите повече от себе си.
Никога не казвам "Никога".
Един от недостатъците ми е нетърпеливостта.
Винаги, когато снимам губя представа за времето.
Ако по някаква причина не мога да снимам, ще рисувам. :)

Коледни еленчета

Продукти за 20 броя:125 гр меко краве масло
150 гр захар
2 яйца
150 гр брашно
1 ч.л. бакпулвер
30 гр какао на прах

170 гр Маскарпоне
80 гр течен шоколад

200-250 гр млечен шоколад
1 с.л. растително масло

За декорация:цветни шоколадови бонбони
солети
разтопен черен шоколад

Начин на приготвяне:Загрейте фурната до 180 градуса.
Покрийте с хартия за печене дъното на форма с диаметър 20 см.
Намажете стените й с краве масло.
Разбийте с миксер кравето масло и захарта до кремообразна смес.
Добавете едно по едно яйцата, хубаво разбивайте след това.
Добавете пресетите брашно, бакпулвер и какао.
Разбъркайте няколко пъти до поемане на съставките.
Изсипете сместа във формата.
Печете до суха дървена клечка - 20-30 минути.
Охладете върху решетка.

Натрошете кекса с ръце или в блендер до образуването на трохи.
Разбийте с миксер Маскарпонето и течния шоколад до гладка смес.
Прибавете ги към трохите и разбъркайте.
Оформете от сместа голяма топка тесто.
Увийте я в прозрачно фолио и охладете минимум 4 часа.
С помощта на лъжица за сладолед оформете 20 топки.
Оформете ги на хубави топчета с ръце.
Поставете ги в покрита с хартия за печене тава.
Покрийте ги с фолио и охладете за 4 часа в хладилника.

На водна баня разтопете млечния шоколад с 1 с.л. растително масло.
Потопете върха на дървена клечка в него, набодете топка.
Потопете я в шоколада, с леко завъртане и потупване изчакайте излишния шоколад да се стече в купата.
Набодете клечките в дебел стериопор и оставете шоколада леко да стегне.
Украсете със солетите и бонбоните.
С разтопен черен шоколад нарисувайте уста и очи на еленчетата.

Коледен сладкиш с дюли

2011-12-08T07:14:00.001+02:00

Това е един сладкиш, който заслужава много по- хубави снимки, защото е невероятно вкусен. Уви, когато го снимах, бях дала апарата си и се наложи да снимам със Стария. Изведнъж си спомних, точно защото реших да го сменям:) Преповторение на сценката няма как да има, защото от една страна децата изядоха целият съпътстваш инвентар, а от друга самият сладкиш рядко се задържа много дълго цял. Изключително лек, свеж и много, много ароматен. Точно заради този негов аромат, реших да го публикувам точно сега. Миналата седмица споменах, че обожавам мириса на дюли и ги свързвам с Коледа. Този сладкиш е именно с дюли и докато са още в сезона, горещо ви препоръчвам да го направите.

Особеното е няма почти никаква захар. Това не означава, че не е сладък или е супер диетичен. Захарта е заместена с други продукти, които са част от чара му.

Лично за мен е много по- близък като вкус до нас, от колкото кейковете с много захаросани плодове и ядки, които напоследък почнаха да се продават и лансират и тук за Коледа.

Продукти:

3 яйца
350 мл. кисело мляко (1 голяма чаша)

100 гр. масло

50 гр кафява захар

70 гр. суров сироп от агаве

50 гр сироп от захарно цвекло

1 1/3 чаши брашно

150 гр сладко от дюли
1 бакпулвер

Ванилия

1 ябълка

Може да използвате само един от двата сиропа, или да заместите единият с кленов сироп. В общи линии може да се ограничите и само до 150 гр кафява захар, но може ще се загуби част от неповторимия аромат на карамел. Кленов сироп, сироп от агаве и захарно цвекло може да откриете във всеки един диетичен магазин.

Самото приготвяне на сладкиша е много просто

разбийте яйцата с тел в голяма купа
добавете разтопеното масло, киселото мляко, кафявата захар и сиропите от агаве и цвекло. Бъркайте, докато стане хомогенно
сложете брашното, заедно с бакпулвера и ванилията и разбъркайте внимателно със шпатула, докато се поеме цяло. Сместа трябва да стои малко по- рядка от обичайното тесто за сладкиши.
Изсипете половината в добре намаслена тава. Разпределете сладкото от дюли и покрийте с остатъка от кексовата смес
обелете и почистете ябълката. Разрежете на половина и след това на тънки резенчена с дебелина около 1 мм. Разпределете в центъра на сладкиша.
Печете 25-30 минути в предварително загрята на 170 градуса фурна.
Изчакайте да изстине и преди сервиране може да поръсите с пудра захар или кленов сироп. Украсете с нар и сурова ябълка за коледен вид:)

Желая ви много усмихнат ден и не забравяйте да наминете и утре, когато пак ще похапваме, но този път няма да черпя аз, а на гости ще ми бъде една невероятна дама с много интересна коледна идея.

Коледни минатюри

2011-12-07T07:30:00.000+02:00

Зън, зън, зън, вчера навън беше 15 градуса, зън, зън, зън, няма помен от сняг, зън, зън, зън просто не ме интересува, пак ще ми e празнично:) Всичко е въпрос на гледна точка. Преди 2 седмици, малката беше болна от варицела, стоеше си сама вкъщи, цялата изрината. Уж трябваше да и е гадно и да умира от скука. Една вечер цъфна нахилена при нас, хвърли се на леглото, разпери ръце и крака, като зае цялото жизнено пространство , почти ни изсипа на пода и доволно заяви " Леле колко си обичам живота" Беше си намерила "забавното" занимание да ходи и да прегръща сестра си, която умираше от ужас, че може да се зарази (нещо не схвана идеята, че след като веднъж вече е била болна, сега няма как да го повтори:) Освен това беше нарязала всички възможни хартии в къщата, беше налепила всяка свободна повърхност и изобщо, беше открила толкова много неща, които можеш да правиш, ако си останеш вкъщи без особено стриктен родителски контрол. Дребната е такава, че винаги си намира нещо положително във всяка ситуация. Много харесвам точно тази черта в характера и и се надявам да не се промени с времето. Много бих искала да мога да кажа, че го е наследила от мен, но ще излъжа. По- скоро се надявам, че положителното отношение към живота е заразно и ние също ще прихванем от нея:) Следвайки този пример, ще спестя дозата мрънкане, която напира вътре в мен, след няколко от онези "възхитителни" дни, в които се чудиш дали да си изпуснеш нервите и да се разкрещиш или пък да изпаднеш в истеричен смях. Въпреки обичайният хаос, или може би точно благодарение на него продължава да ми е празнично. По някакъв странен, леко самоцелен начин, но все пак коледно:) След този "прочувствен" и разточителен увод искам да споделя някои дребни миниатюри, които правихме. Стават за украса на елхата, за закачане на стената, но най- вече предназначението им е да прекарате малко време заедно.

Изглежда много лесно и просто и всъщност е точно такова, но трябва да имате предвид някои особености.

Нека почнем от там, че трябва да си набавите необходимите материали.

1. Портокалите са най- лесната част. Режете на шайби и сушите 1-2-3 седмици:) Добре де, може да ползвате и фурната и процесът се скъсява до няколко часа. Аз играя нечестно и всъщност си имам сушилня за плодове и зеленчуци:) Отне им цяло денонощие, но пък не се налагаше да ги наглеждам и обръщам. Вършат много хубава работа за всякаква коледна украса и след няколко дни ще ви покажа и друго приложение.

2. Дървеният материал - в употреба могат да ви влезнат всякакви тънки клони, които сте си събрали. Най- добре отидете в гората с цялото домочадие.След няколко часа прекарани с тях ще се почувствате, като в истинска приказка.Най- вероятно тя ще е "Хензел и Гретел". Вие в ролята на крещяща вещица, с непреодолимо желание да зарежете диванетата сами в гората и да избягате надалече:)

3. Шипки, дренки и всякакви други червени плодове. Освен, че ще се сдобиете с прекрасни червени петна, които не се перат, този вид храсталак ще ви зарадва с обилно количество тръни. Нужни са ви по- малко от 15 минути бране, за да придобиете вид на човек, оцелял след схватка с тигър:) Кой точно е победил, ще бъде много спорно.

След като вече сте се измокрили, някое от децата е паднало в калта, а другото е настъпило нещо особено гадно, е време да се приберете вкъщи и да се заемете със сглобяването на еко коледните играчки/миниатюри/украси.

Клечките трябва да бъдат нарязани на подходяща големина. Кухненският нож за хляб не е никак добра идея и горещо ви препоръчвам да се поучите от опита ми. Използвайте ножовка или друго подходящо съоръжение. Това е момента, в който трябва да спечелите половинката ви за каузата. Най- добрият сценарий е той самоотвержено да се втурне да ви помага с рязането и пробиването, а вие да давате мъдри съвети отстрани, като от време на време правите капризни забележки. Малко по- лошият вариант е да ви отпуснат инструментите за временно ползване срещу приемо- предавателен протокол подписан с кръв.

Децата ще внесат допълнителен колорит, като квичат възторжено, разпиляват стърготините из цялата къща и размазват дренките и шипките по теракота. Лошо ви се пише, ако имате и килим:) Временно може да им ангажирате вниманието, като ги накарате да нанизват елхичките. Най- удобно става с тънка тел, вместо с игла. Без значение какво количество им дадете и колко е скъпа, тя ще бъде оползотворена не по предназначени до последния милиметър.

Истината е, че беше много забавно:) Дано и Мъжът на Лулу е на същото мнение:)

Рибно

2011-12-06T07:30:00.000+02:00

Много трудно го започнах този пост:) Той беше ясен от много време, но да ви кажа честно, в момента съм малко притеснена... След вчерашната публикация за наградата, тук изведнъж връхлетя цяла тълпа и стана доста оживено:) 98 потребителя едновременно онлайн, почти 4 000 посещения за деня - това не се случи дори и когато излезе репортажът в BTV. Нито съм очаквала, нито пък съм вярвала, че има толкова хора, които наминават насам и кога редовно, кога случайно, четат това което пиша. И сега, ей така, почти две години след началото на something... изведнъж ме обхвана нещо като сценична треска:) След 162 поста май ми е малко късно за колебания и притеснено треперене зад завесата - вече съм изписала достатъчно щуротии, които старателно са кеширани от google и триене няма:) Единственото, което ме успокоява в случая, е че всъщност рецептурника на Нана е невероятно готин и хората се тълпят повече заради него, от колкото заради моите писания:) Пък и обещах по една публикация на ден до 25 декември, а аз обичам да си спазвам обещанията (макар и не винаги да успявам). Днес правя кратко лирическо отклонение от коледната тема, защото е Никулден - празник на моряците и морето.

Миналата година приготвях традиционен шаран, но тази риба не е точно мой тип. Сега се спрях на нещо значително по- лесно и много повече в мой стил - Лаврак със зеленчуци

Приготвя се бързо, тавата се почиства лесно и не се налага да проветрявате къщата от миризмата на риба с дни.

Трябва да ви кажа, че рецептата е взаимствана при скорошното ми посещение в Албания. Преди време бях писала, че съм в тих възторг от храната им и този път не само, че си затвърдих мнението, но направо изпадах в кулинарно умиление, при всяко следващо блюдо, което ми поднасяха. Те не наблягат на модерната "фюжън" кухня, предпочитат по- простичките неща, но приготвени с продукти и по начин, който те кара да затвориш очи и да започнеш да мучиш от задоволство. Горещо се надявам някой ден да осъществя идеята си и да отида там не по работа, а с чисто кулинарна насоченост и тогава ще имам много какво да ви разказвам (вярвате или не!:)

Лаврак със зеленчуци

1 голям лаврак
4-5 картофа - обелени и нарязани на кубчета около 1 см
2 малки тиквички - нарязани на шайби около 0,5 см
1 домат - и той на шайби, като тиквичките от горната точка
1/2 лимон
3-4 скилидки чесън - задължително необелени
розмарин
сол, черен пипер
6-7 с.л зехтин

Аз съм привърженика на теорията, че пилетата се раждат в тарелки, а рибата живее без вътрешности и върху много лед зад витрината в рибния магазин:) Моля ви, не се опитвайте да ми разбивате представите, но ако вие не сте последовател на тази теорията за еволюцията, просто си изчистете люспите и вътрешностите сами:)

В тава застелете хартия за печене така че от едната страна да стърчи доста. Идеята е после да може да завиете рибата и зеленчуците с нея.

Поселете рибата и сложете няколко лимонови резенчета в корема.

Сложете рибата в средата на тавата. От едната страна сложете нарязаните картофки, а от другата допрете тиквичките, като през няколко резенчета, слагате по кръгче домат.

Поръсете всичко с розмарин, сол и черен пипер. Разхвърляйте скилидките чесън и полейте със зехтин.

Завийте всичко с парчето хартия за печене, което остана да виси отстрани и печете 30-40 минути на 170 градуса. Отхлупете рибата и оставете още 5-10 минути, докато стане приятна коричка.

Сервирайте рибока и зарзавата и почистете тавата чрез изхвърляне на хартията.

Здраве и късмет на всички моряци и на всички, които днес имат имен ден!
Ние си имаме един мъничък именник:)

ПодаръкЪТ

2011-12-05T07:30:00.000+02:00

Какво е Коледа без подаръци?! Това беше от една миналогодишна реклама, която много неприятно се наби в главата ми:) За рекламите някой друг, но е факт, че на подаръците точно сега им е моментът. А аз имам един за вас:) Или поне за един от вас.

Спомняте ли си Нана, която ми гостува миналата седмица? Освен, че прави страхотни неща ви споменах, че е много готин човек. Толкова готин, че се съгласи да ми направи един тефтер за рецепти, да го пакетира и да ми го изпрати чак от Англия.

Идеята ми беше да го подаря на един от вас, но признавам си честно, в момента в който го видях, егоизмът в мен проговори и за миг реших, че ще си го оставя :) Нана, наистина надмина себе си и тефтера е направо жесток!

Със свито сърце и големи колебания, накрая реших, че все пак рецептурника ще смени собствеността си и ще отиде при някой от вас, за да може да си записва мъдрите ми мисли и неповторими рецепти:)

Това, което трябва да направите е много просто - да оставите коментар в този пост и да натиснете like на страницата във facebook (разбира се, ако вече не сте го направили). Приемам всякакви критики, препоръки, оплаквания и похвали (най- вече:), както тук така и във фейса. На 25 декември т.е на връх Коледа, победителят ще бъде изтеглен с жребий.

Желая ви успешна и слънчева седмица!

Немски коледен базар

2011-12-04T11:17:00.001+02:00

Тази година за първи път в София се организира нещо като немски коледен базар. Така нареченият "Weihnachtsmarkt Sofia" се намира в градинката зад народното събрание, точно срещу университета и има благотворителна цел.

В типично немски стил има малки дървени къщички, където се продава греяно вино, наденички в хлебчета, коледни сладки и всякакви коледни джунджурии.

Разбира се има много хора, особено вечерно време. Все пак и приятно, въпреки студа.

Под акомпанимента на латерна, може да поседнете на пресована бала сено и да си побъбрите с приятели за 10-15 минути.

Освен това се оглеждайте за елени:) Под секрет да ви кажа, но от сигурен източник знам, че стадото на Елиа ще е там:)

Ако не си купите нещо, то със сигурност може да се заредите са малко коледно настроение:)

Желая ви хубава неделя и задължително надникнете утре в блога ми, защото ще има изненада.