Първият ми спомен е още от както съм била на 1,5г. Аз съм още в детската количка и чакаме на гишето за детската кухня. Спомням си цвета на стените, затъмненото стъкло на прозорчето, през което подаваха храната, кутиите на няколко етажа и най- вече как миришеше. Имам много ярки спомени от детската градина, миризмата на белина, примесена с тази на манджа, която те удря, още с влизането във фоайето. Помня ясно първите си години в училище и ужасната супа в стола. Помня късните, неделни семейни обяди с постна супа и пържени кюфтета с картофки ( любими). Усещате на къде бия, предполагам. Като цяло детските ми спомени са много свързани храна и миризма. Най- милите ми спомени са тези, в които сме били заедно и е било вкусно. Помня баба, която точеше кори за баница с една тънка дървена точилка и после ги подреждаше да "изпръхнат" върху вестници. Помня бакърената тава, в която печеше баницата. Баба си отиде от този свят рано. Аз бях на 5. На тази възраст не преживяваш тежко смъртта, но повече нямаше лято на село и баница на печката на дърва. Имаше само мили спомени. Днешните две рецепти са свързани със спомени за храна.
