Страници

сряда, 9 ноември 2016 г.

За по- големите деца

Казват, че майчината любов е безусловна и е факт още преди бебето да се е родило. Казват, че майката изгражда връзка с детето си още в утробата. Казват също, че жените имаме генетично заложени инстинкти. Казват много неща. Но не е вярно. Поне не на 20. Поне не винаги Не беше леко раждане и заради усложненията, не ми дадоха бебето още първата нощ (години по- късно стана ясно, че съм имала разкъсвания, които никой не е зашил). Би следвало да умирам от желание да я видя, но просто гледах перфектните й черти, русата почти до бяло коса и бледите мигли и си мислех, че трябва да изпитвам нещо. Стереотипите са лошо нещо. Сестрата ме попита дали искам да си я взема при мен. Не исках, защото не знаех какво да я правя, но въпросът беше просто риторичен. Не си направиха труда да ми обяснят. Оставиха ми я мокра (тогава в болниците нямаше памперси) и гладна. Продължавах да я гледам като извънземно. После ми се скараха, че съм я оставила мокра. Изкъпаха я в мивката. Постепенно нещата си дойдоха на мястото и тя запълни целия ми живот до степен, в която не знаех как съм живяла преди това. Природата все пак си разбира от работата. После трябваше да се върна лекции и да си взема изпитите. После се появиха и други важни неща и се върнах на работа. После пак беше много важно да оправим взаимоотношенията си с баща й. После останахме сами и трябваше да си намерим жилище. После вече и аз не знам какво. Но винаги имаше нещо, което е много важно. След това животът започна да се подрежда, но се появи сестра й. Отново се върнах на работа и имаше някакви много съществени служебни неща. Промени се и стандартът ни на живот. Неща, за които тя можеше само да мечтае на същата възраст, сестра й ги получаваше по подразбиране. Отново имаше промени в работата и пренареди цялата програма, мислите ми и фокуса ми. Сега пак чакам някакви промени и пак е много важно. Обаче тя днес стана на 18. Бялото русо бебе е на 18!



Не съжалявам за нищо и не съм сигурна, че бих променила каквото и да било в живота си до тук, но на нея й се чувствам длъжна. Предполагаше се аз да съм отговорния родител, а всъщност просто пораснах с нея. Много ме дразни понякога. Това е защото много прилича на мен. Същата е. Даже не е умалено копие, защото е висока почти колкото мен. И ми носи дрехите. Приватизира ми чантите, шаловете, ползва ми козметиката, парфюма, дезодоранта и ми изпива кафето. Много е проклета. Дано си остане такава, но мисля че с времето започнах да разбирам майка ми. Маме, много те обичам! И на нея й се чувствам длъжна, но това е друга тема. Ставаше въпрос за Ина или така наричаната понякога Бета версия или тестови прототип (казано с много голяма любов).  Много ми е трудно да й обясня, защо за нея не е можело, пък сега за сестра й може. Приела е сегашния ни начин на живот за даденост и ме гледа много странно като й кажа, че нямам пари, примерно. Както цялото съвременно поколение реферира към банкомата. Като му обясниш, че той така не пуска и че парите не растат по дърветата ме гледа още по странно и неразбиращо. Честно казано тайно се надявам с всички първородни да е така, а не просто аз да съм ненормална майка - откачалка (оф, тя и дете вече не е, а аз съм си откачалка). Та тя днес стана на 18, а аз не разбрах кога мина времето. И не че не го изживях пълноценно, но просто мина и мина бързо. За мен си просто детето, но всъщност две години по- късно аз имах нея. Тогава смятах, че всичко е наред, но всъщност просто израснах с дъщеря си. Обичам те Ина!

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...