Много нерви. Най- после идва уикенда, съпроводен с ... дъжд. Скучно е. Решаваме да избягаме, макар и само за една вечер. Някакъв познат ни препоръчва къща за гости не далеч от София. Каквото и да е! Вече ми е все тая, само да съм далеч от служебните проблеми. Нахвърлям багажа на две, на три (най- вече някаква храна) и припряно се изнасяме. Нямам никакви очаквания. Много отдавна съм спряла да ги имам. Този път сме късметлии. Разкошно място на брега на реката. Всъщност се оказва, че говорим за отделни самостоятелни къщички. Новички, чистички, спретнати и прекрасно оборудвани. Собствениците са прекрасно младо семейство, което гостоприемно ни посреща. Мъжът на Лулу пали камината, домакинът ни носи чаша чудесно домашно вино и душевното ми неравновесие успява да постигне някакъв баланс. Даже започва да ми се готви и снима.
Мястото наистина е много приятно. Не луксозно, просто уютно.
