Обожавам Коледа, но през последните години се уморявам от кича, безкрайното пазаруване на подаръци за хора, които познавам, слабо познавам и или изобщо не познавам и от суетеното около изяждането на огромни количества храна. Ако случайно си спомняте, празникът е Рождество Христово, но някак си Дядо Колда/Дядо Мраз/Дядо Праз много активно и напористо го изместиха. Обичам да приготвям всевъзможни неща с децата или за тях, но дали заради апокалипсиса по магазините или закъсняващата зима, дали заради нещо друго, но тази година нещата не стоят точно така. Както при всички, последните работни дни се превръщат в микро кошмари, но това не е някакво изключение за мен и то от доста време насам, така че едва ли причината се крие в това. От друга страна лятното ми настроение продължи почти до средата на ноември, а есенното още не ме е пуснало. Още не съм на вълна "кисело зеле", още по- малко на свинско, бекон и шпикована сланина. Обмисляйки опциите за празничен десерт тези дни, все не ми се минаваше на вълна баклава или нещо друго, от което устата ти залепва дни след това е черният дроб прискърцва и вие от количеството на поетата мазнина. И така за "не точно Коледа" си измислих "не точно панираните ябълки".
Леко неугледен, но много приятен десерт, носещ аромата на Коледа. Да ви кажа, може да го пробвате и като снакс с чаша греяно вино.