Содени хлебчета с левурда

Има един момент, когато знаеш, че зимата е свършила, но някак пролетта още не е настъпила. Странно време, в което боклукът и мръсотията са оголени на показ и все пак във въздуха витае нещо чисто, ново и миришещо на озон.

Точно този момент отмина, но все още продължава сезонът на всичко зелено. Рецептата днес е за содени хлебчета с левурда.

Ресторанти: Lavanda

След като пуснах статията за ресторантите в България, получих доста имейли и лични съобщения. Въпреки леко хейтърския и ироничен аспект на текста, всъщност по- голяма част от вас реагираха положително (или поне тези, които писаха). Основната препоръка беше  все пак  нещата да не приключат до тук и да продължим с добрите примери. Има и такива и то не малко. Факт. Истината е че отдавна се канех да започна такава рубрика. Това, което ме спира е 1. субективизма на личното мнение и 2. снимките. Носенето на огромен ДСЛР апарат по заведението е огромно неудобство. Да не говорим, че много често посещавам заведенията през работно време или във връзка със служебните ми ангажименти, което прави съвсем нелепо и направо невъзможно мъкненето на техника и обективи. Все пак добрите неща винаги си заслужават гласността. Надявам се да преглътнете снимките с телефон. Ще се постарая до колкото мога. Всички впечатления ще бъдат от първо лице единствено число. Това означава лично мнение с всичките недостатъци на моментното настроение. Това е положението. Всъщност имам намерение да се фокусирам най- вече върху ресторантите и заведенията, които са ми харесали т.е. е малко вероятно да прочетете за нещо, което не ме е впечатлило или съм останала с лошо впечатление (освен, ако не са ме вбесили безкрайно).

Първият ресторант, с който започвам е Lavanda, като най- скоро посетен.