Страници

сряда, 31 октомври 2012 г.

...

Този не ми е любимият празник, но какво да се прави - все повече навлиза в България. Децата се радват на целия маскарад и на мен не ми остава нищо друго, освен да взема лъжица и нож и да издълбая поредния тиквен фенер. Всъщност тази година не успях да стигна до там. Единственият ми принос към честванията е че изнамерих пачката и крилата на малката, която е твърдо убедена, че костюмът на фея напълно се вписва в контекста на Хелоуин. Важното е да е щастлива:) За онези, които са настроени на вълна тикви, призраци, паяци и чудовища, един поздрав с подвизите ми от предходни години:)


Тиквен пай


Джинджифилова къщичка


Сладки


Аз остава да си се плаша с други и не толкова забавни неща. Единственият проблем е, че Хелоуин ще свърши утре, а те не:)

събота, 27 октомври 2012 г.

Backstage

Сега, ако кажа че нямам никакво време,  ще прозвучи много наивно. Времето е разтегливо понятие и има навика да изтича, следвайки собствена логика. Разпилява се, просмуква се, завихря се и отлита като прах, отнесен от вятъра. Време има винаги. Въпросът е за какво. Моето напоследък отива за всяване на хаос в хаоса и много добре ми се получава. За да внеса финален щрих в объркването, поех няколко ангажимента за снимки и гостувания. Тези, които следят страницата на блога във Фейсбук, вече бяха надлежно информирани, за материала и снимките, които излязоха в Декор: http://www.idealendom.bg/



Бяха в течение и на ужаса, който изживях с фотосесиите на Яна и Йорданка Фъндъкова за два броя на сп. Всичко за жената



И за финал - участието ми в предаването на Ути Бъчваров по Канал 1 - Бързо, лесно, вкусно. Цялото гостуване може да го видите тук: http://www.uti.bg/show/videoDetail/id-151.html


Е, мисля че сега вече никой няма да ми повярва, ако въздъхна отегчено и си помрънкам на всеослушание, че времето напоследък не ми стига за нищо, освен работа. Няма да ви убеждавам:) Ще се огранича със споделянето на малко кадри "зад кулисите" и такива, които не попаднаха в публикациите.

неделя, 14 октомври 2012 г.

Неделно

Страдам от раздвоение на личността. Вече почвам да се съмнявам дали това е просто плод на самоиронията ми или действително има доза истина:) Не разбрах точно как стана. Жената, която не слиза от телефона, с  токчетата и костюма определено съм аз. Тази с фотоапарата,  миксера, шкафа с клещи, мъниста, филц, бои и лепила - също! Понякога наистина рискувам да се загубя. Най- трудно е в понеделник, когато очевидно трябва да превключа от личност А към личност Б. Общото между двете е един лаптоп, две деца, Мъжът на Лулу и неделите, когато съм си просто аз, излежавам се до късно и  пия кафе в леглото. И разбира се пак снимам. Може би и това обсебване със снимането не е съвсем нормално. Замислих се над този факт, след  като Мартина си направи неин апарат.


Малко неделни снимки в две гледни точки. И понеже нямам нито време, нито желание за сложни кулинарни изпълнения, рецептата днес е доста семпла, но за сметка на това здравословна.


Салата с киноа, мента, грах и синьо сирене.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Ееее - ееее и замириса на чушле

Много глупаво заглавие. Но пък толкова натуралистично и реалистично. Каква е вашата асоциация за есен? Оранжеви листа, жълта трева, слънчеви, прохладни утрини с коси слънчеви лъчи?!


  Или ако живеете в някой от панелните жилищни квартали, може би включва и уханието на печени чушки. Свежият есенен полъх разнася миризмата от балкон на балкон. Леко я навява през отворените прозорци, набива я в килима и пропива с нея прането на всека непредвидлива домакиня, имала недалновидността  да го простре навън. Идилия! Спретнати чувалчета с червени пиперки се разтоварват от багажниците на прилично скъпите коли на паркинга. От мазета и тавани се вадят чушкопеците (колко звучна дума само) и  цял слънчев уикенд тече нещо като национално първенство. Някои се усамотяват дискретно на неостъклените тераси, други развиват социалните си взаимоотношения, като сядат пред входа с други съмишленици, чоплят семки, пият бира и обсъждат вчерашния мач/филм/проблема с карбуратора на колата. Дрес кода обикновено включва потник. Чушкопекът задължително е включен към разклонител, провисен от 5-тия етаж. Специална разработка с много дълъг кабел и спадащ към списъка със семейните ценности. Много е удобен. Може да се ползва и рано сутрин в събота, за да се включи прахосмукачката докато се чисти колата, запушила пътеката пред входа. Докато децата са при баба поне да се свърши някоя и друга работа. На  бученето, което буди всички съседи може да се гледа само като на възпитателна мярка. Има толкова много народни мъдрости по темата: От сън спомен няма, Залудо работи, залудо не лежи и т.н.
Та за чушките ставаше въпрос. Много ги обичам. Печени на жар върху тенекия. По възможност не пред блока:) Обикновено запасите ги подсигурява майка ми, с което напълно ме лишава от възможността да се включа в този национален спорт. Обаче ей така, от едната спортна злоба, всяка година правя по един буркан с пукани люти чушлета. После не мога да ги ям, но процесът много ме забавлява.


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...