Страници

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Денят на Вси Светии или екзистенциалната неопределеност на един привнесен празник

Ама какво заглавие измислих, а?!  Да ми се ненадява човек:) То е защото втори ден ми се налага да пиша глупости, напудрени във високопарен стил. Почвам да надобрявам, но пак си остават глупости:) Както и да е, това е друга тема. Мисълта ми беше за Денят на Вси Светии (по- известен като Halloween) и има ли почва у нас. Доста си поспорихме в къщи по тази тема. Хайде почерпете се по една меденка, докато аз си философствам по темата. Много са хубави и са съвсем пресни!




Плюс това ги правих до четири сутринта... Сега ме боли сърцето при всяка изядена бисквитка:)
И да, знам че не съм добре!:)


събота, 29 октомври 2011 г.

Уикенд дестинации: Крушунски водопади, Деветашка пещера и суха храна за из път

Все още отказвам да приема факта, че есента е тук и сипе листа и кестени. Много ми харесват оранжево - червените багри, но аз си живея със спомена за фриволното лято и ежедневието покрай "заведи децата на училище" и "диването ще кандидатства" ми се струва някак си за малко. Всъщност технически погледнато - да, временно е. След има-няма 8 месеца пак ще е топло и пак ще пътешестваме:) До тогава ще си се "грея" със събраните впечатления от пътуванията и кратките ексурзийки. Едно от местата, които искам да споделя са Крушунските водопади и Деветашката пещера.  Доста известна дестинация и едва ли ще ви "светна" на някаква новост, но поне ще влезне в хронологията на блога, който ми се явява някаква форма на дневник:) За такава еднодневна екскурзия е добре да имате и суха храна за изпът. Нашата беше сандвичи от домашни бирено- маслинени хлебчета с пушена сьомга и мус от сирене с подправки.


Не посетихме Крушунските водоподапи в най- доброто време от годината, но пак ми харесаха.



От друга страна, Деветашката пещера е всесезонна и много интересна природна забележителност. И изключително кофти за снимане:)


четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Светът е футбол

Всъщност не знам дали светът е футбол, но на мен ми се видя черен. Първо на първо, след повече от година и половина, в които се забавлявам с правене на торти (макар и не активно), това е втората за момченце. Първият път минах метър с едни мишоци, но този път младежът се оказа страхотен футболен фен. Проблемът е, че аз не съм:) Добре че поне имам някакви симпатии  по служебна линия към отбора, който харесва - Manchester United. Едва ли ви трябва жокер, за да се сетите с какво желание ме закопа! На мига съжалих, че се съгласих да да поема този ангажимент, но връщане назад нямаше. След кратък размисъл идеята беше модифицирана от емблема на Манчестър, просто до нещо на тема футбол. Липсата на вдъхновение все пак е доста очевадна...




неделя, 23 октомври 2011 г.

Не точно салата

След поредица от публикации, в които кулинарната част на блога някак се губеше, този път имам едно съвсем тематично ориентирано предложение за много интересна салата.


По принцип не съм почитател на така наречените ролца от раци,  защото са някаква странна недомислица, в която има всичко друго, но не и раци. Единственото изключение, което правя е тази салата. Тя търпи страшно много вариации според вкуса и предпочитанията ви, но основата е една и съща. И тя не е спагети, колкото и на пръв поглед да прилича точно на това:) Спагетоподобната субстанция в чинията са въпросните ролца от раци и в конкретния случай са в акомпанимента на ананас, грах и пресен лук, но по ваше желание може да бъде пиле с кокос или абсолютно класическите домати и краставици. Във всичките варианти се приема добре от много широка аудитория - от абсолютните класици до невероятни експериментатори с вкусовете.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Извън сезона

Честит първи сняг, дето се вика:) Малко странно ми идват 30 градуса температурна инверсия в една седмица, но какво да се прави, понякога пътуванията носят своите рискове. На фона на почти минусувите температури в момента, направо имам чувството, че всичко е било сън. Но не е:) Имам 2182 снимки, които със сигурност напомнят, че не е мираж, че наистина се пляцикахме в топлото и доста солено Йонийско море и че изгорях, докато се търкалях по огромните и абсолютно празни плажове.



Рецептата е доста простичка и бърза и макар, че те са я кръстили Сирене Фета по гръцки, за мен това си е чисто сирене по шопски:)


четвъртък, 13 октомври 2011 г.

На кафе: Нина - един невероятен ентусиаст


Просто няма такова нещо! Тази жена не е човек! Като притежател на кулинарен блог и със странични изпълнения в правенето на торти, твърдя че доста често навестявам чужди сайтове и непрекъснато ровя в Интернет в търсене на нови иде. За почти две години, Нина е първият  човек с такъв огромен ентусиазъм, енергия и хъс, на който се натъквам.  За първи път я "срещнах" във форум, под ника Леля Ог.  Ако случайно не знаете, това е един от основните персонажи в книгите на Тери Пратчет. Истината е, че аз съм страшен фен на този автор и съм направо пристрастена, което мигновено привлече вниманието ми към Нина и нейните постове:) Когато я поканих да ми гостува, я помолих да ми разреши да си избера снимки за статията. Отворих линка, който ми прати и просто се почувствах отчаяна! При мисълта, че от в цялото това море от неща, които е правила, аз трябва да се спра на има – няма 10-15 и направо се депресирах:) В продължение на два часа рових,  свалях и преглъщах. В крайна сметка се оказа, че папката е пълна със значително повече материал, от колкото е нормално да публикувам в един пост.Направих няколко колажа, но това дори не е представителна извадка на всичките и кулинарни подвизи.

   Снимка: Good Food Изпълнение: Нина


Нина аранжира маса, пече невероятни сладкиши, меси страхотни питки, прави красиви торти и кексечета и всичкото това нещо ден след ден, без грам следа от отегчение, умора или липса на ентусиазъм! Нина, наистина не знам как го постигаш, но ти пожелавам още дълго време да не ти свършват батериите:)
Сигурна съм, че и да не сте перфектната домакиня с голям афинитет към готвенето, във всички случаи ще ви бъде интересно да надзърнете в снимките на Нина и най- малкото да въздъхнете при вида на този пъстър и вкусен свят. Абе вижте сами, няма какво да сипя повече суперлативи https://picasaweb.google.com/112695573024380036933


сряда, 5 октомври 2011 г.

Варшава - прилики и разлики


Една от дестинациите, където се оказах съвсем на скоро е Варшава. Тръгнах с много малко теоретична подготовка и липсата на каквито и да е било очаквания. Всъщност бях наясно единствено с факта, че имат една линия на метрото и тя не ми върши работа.



 След малко по- малко от два часа полет се озовах на летището със звучното име Шопен. Имах доста подробен наръч листа, за това как точно функционира градския им транспорт. Базирайки се на пословичното си чувство за ориентация (или по- скоро покъртителната липса на такова), реших, че не си заслужава да си правя експерименти и просто си взех едно такси. Разделих се с около 30 евро и успокоението, че и в Будапеща ми излезе горе- долу толкова. Очевидно не само на нашето летище се подвизават измислени таксите, защото в последствие се оказа, че всички колеги сме платили различни суми, които варират от 8 до 60 евро...
В нисък полет минах през хотела, метнах си багажа и въоръжена с GPS и ентусиазъм реших, че ще оползотворя малкото свободно време в туристическо мотане. Амбициозният план включваше 10 км  лутане с крайна дестинация Стария град. Ще превъртя набързо последвалите няколко часа и направо ще премина към следващата сцена, в която седя в някакво заведение на красив площад, жално скимтя заради мехурите по краката и с влажен поглед и стържещ стомах следя дали случайно сервитьора вече не ми носи храната. На всяка цена трябваше да е нещо традиционно и след много чудене се бях спряла на супа с диви гъби и Пироги. Точно за такива пироги ще бъде днешната рецепта.




понеделник, 3 октомври 2011 г.

От другата страна

Следвайки стриктно поговорката "вода гази, жаден ходи", след почти 5 години, в които се занимавам с фотография, на практика имам около десетина прилични снимки с моя милост, на които се харесвам. Обикновено аз съм човекът зад обектива, на мен разни хора ми правят кисели физиономии, капризничат ми или се ми се усмихват пластмасово, с опулени очи, като на извън земно (имам и още няколко определения по темата, но не са много за публичното пространство, като се има предвид, че са свързани със стомашно-чревни неразположения:) Е, сега реших да променя нещата и да видя какво е да си от другата страна на апарата.  Поводът, който си намерих са благотворителните сесии за Вики (http://www.help-viki.info/). Два пъти се включвам в тези инициативи, но винаги от страната на фотографите. Този път смених ролята, а избраната жертва беше Дамаянти (http://photodls.blogspot.com/):)


И искам да си призная, че се постарах да и вгадя живота максимално!

събота, 1 октомври 2011 г.

На кафе: Милена и сладкото царство на елегантните торти


Правенето и декорирането на торти е едно от онези неща, които истински ме забавляват:) Не че се справям кой знае колко добре, но наистина ми доставя огромно удоволствие. Непрекъснато ровя  да си търся идеи, да науча нещо ново или просто ей така, да видя какво правят другите. Един от първите блогове, на които се натъкнах е този на Милена. Семпли и красиви торти, изпипани до последния детайл, красиви и пъстри сладки, декорирани с голяма прецизност, пухкави мъфини или просто рецепта за нещо сладичко, в нейният блог може да се почувствате наистина, като дете в шарена сладкарничка. Освен радост за окото, тук може да откриете купища полезна и систематизирана информация за това как се декорират сладки, как се използва ройал айсинг или как да си направите пеперуди от шоколад. Лично за мен това е едно от малкото места, където можеш да откриеш толкова подробни обяснения и то на български!  Както и с повечето ми гости, оставих Милена сама да избере темата за гостуването си и съм много щастлива, че тя се спря именно  на нагледно обяснение за декориране на торта.
Задължително посетете сладкото царство  на Милена, където може да прочетете още много друга полезна информация или просто да се насладите на перфектно изпипаните и сладкарски произведения: 


 

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...