Страници

неделя, 28 ноември 2010 г.

Коледни прасенца

Какво е Коледа? Празник с много подаръци?! Още не мога да си избия от главата миналогодишния слоган от рекламата на Булсатком и какичката, която мяука с приятен провинциален акцент, а ето че вече започнаха да се появяват тазгодишните попадения. Disney Chanel настървено облъчва хлапетата с последните иновативни решения за детски играчки:) Пухкави зайчета, които гризат морковчета, премятат се през глава и правят шпагат, но иначе едва ли можеш да ги впишеш в някоя забавна детска игра. Или пък пишкащо пластмасово бебе с памперс, набор от дрешки, които струват повече от моя гардероб и прекрасна розова количка, която далеч надминава като функционалност, тези на които се радваха моите кифли:) Това всичкото, разбира се на цената на половин годишната заплата на средностатистически българин:) Истината е, че това е любимият ми празник! Само, че не заради подаръците, а заради подготовката:) Тази година реших да започна от значително по- рано (нали все пак имам и блог)  и то с нещо много типично, коледно и прасешко! Или пък може би не е чак толкова традиционно, защото, всъщност моите прасенца са сладки:)


четвъртък, 25 ноември 2010 г.

На кафе: Стилно с Мария

Невероятни пътувания из  чудни места, срещи с интересни хора, мода,  релакс, вкус, творческо мислене. Ако всички тези неща спонтанно изникват в съзнанието ви, значи сте попаднали  на един от най- невероятните блогове в българското интернет пространство 


Виртуалното ми запознанство с Мария започна още от самото начало, когато почти по едно и също време, всяка от нас направи своя блог. Интересът ми към нейните публикации нарастна с течение на времето, защото всеки път успявам да открия нещо ново, нещо различно и нещо красиво. Обичах да се отбивам там през лятото и с чаша студено бяло вино в ръка и да чета за света, видян през през нейните очи.  Свят пълен с цветове, екзотика и интересни акценти. Обичам да го правя и сега, когато навън вали, а аз пия ароматен горещ  чай и търся нови идеи и вдъхновение
Ако изобщо съществува някакъв начин да опиша всичко това с една дума то тя би била стил.
Винаги ми е било интересно да науча малко повече за човека, който седи зад тази приказка. Сърдечно благодаря на  Мария, че се отзова на поканата ми да напише няколко думи за себе си. Рецептите, които тя подбра за това гостуване, сами по себе си са достатъчно красноречиви: Круши  Хубавата Елена и Коктейл Белини.  Опитайте и задължително посетете LaMartinia: http://lamartinia.blogspot.com/

сряда, 24 ноември 2010 г.

Спомени от старите тетрадки: Карамелизирани ябълки за една неочаквана покана

Ако сте запален кулинар и редовно сърфирате из интернет пространството в търсен на нови и интересни вкусове, със сигурност сте се натъкнали на блога на Ева Тонева. Виртуозното майсторство, с което приготвя храната е в акомпанимента на невероятни и изящни снимки. Поканата, която получих от нея, за гостуване в блога, искрено ме зарадва. Изборът на рецепта беше абсолютно спонтанен и ми хрумна в мига, в който прочетох имейла. Карамелизирани ябълки


понеделник, 22 ноември 2010 г.

Къде изчезна?

Тази публикация започваше по съвсем различен начин, но в последния момент реших да я променя, заради една статия, която излезе на 19 Ноември в списание Бакхус. Материалът е за десетте  най- добри Фууд блога в БГ. Something... e включен в подбора, с което разбира се няма как да не се гордея:)
Край на лирическото отклонение:) Връщам се на основната тема.
Къде изчезна...? Това не е цитат от новата реклама на Нестле  и не става въпрос за млякото:) Това е въпросът, който ми задават повечето познати, когато случайно успеят да ме мернат в Скайп. Ами тук съм си! Всъщност при мен нищо не се е променило:) Подозирам, че проблемът  се крие във факта, че не използвам социални мрежи, а в Скайп влизам веднъж на две седмици:) Сори, ама това с Facebook, ми се струва някаква времетрепачка, пък аз нямам чак толкова много време:) От друга страна си отговарям редовно на мейа, а телефона е непрекъснато с мен (друг е въпросът, че през уикендите го зарязвам на произволни места и не го чувам). Странно, но малко хора все още се сещат, че могат да си говорят и по този начин.  Изведнъж се замислих, че чатовете и социалните мрежи изместиха реалната комуникация с реални хора. Въпрос на избор и време, както се казва:)  Предпочитам да излезна с домочадието някъде на разходка на село, от колкото да отглеждам ферма във Фейса:)
Днешната рецепта от една страна е простичка и бърза, а от друга страна е точно от типа фермерски:) Предложението ми е за пълнени домати с булгур



неделя, 14 ноември 2010 г.

На рожден ден, като на рожден ден!

Ще пропусна увода и направо ще мина на съществената част.


Това всъщност е тортата, която направих за рождения ден на Ина.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

12

Дванадесет е много важно число...особено когато говорим за възраст. Това е последната година, в която все още си дете и последната преди официално да станеш тинейджър (неофициалното даже не искам да го коментирам:))) Това е възрастта, от която можеш да пиеш лекарства за възрастни, можеш да седиш на предната седалка на колата и да гледаш някои от по страшните филми. С две думи, чакаш рождения си ден с нетърпение (то пък кой ли друг не се чакаше с еуфорична треска) Когато си родител, обикновено нещата изглеждат малко по- различно:) Първо те обхваща някаква лека носталгия, че вече не е твоят мъничък дечко. Тя бързо отстъпва мястото на ужаса, от това какво ли те чака през следващите няколко години, след като до сега е било такова диване:) Не на последно място, трябва да отбележим пристъпите на паника, от това колко бързо лети времето и след някоя друга година ЕГН-то ти ще си окаже вредното въздействие върху организма:) Предполагам се досещате, че тези философски мъдрости не плуват просто ей така из спящия ми мозък, ами си има конкретна причина.


Ето това е причината. Направо не мога да повярвам, че ще го кажа, но днес голямото ми слънчице става на цели 12 години:)

Честит Рожден Ден Слънчо!


сряда, 3 ноември 2010 г.

Оранжево небето

Почти всеки блог, който отварям тези дни е пълен с картинки/снимки на тикви и есенни листа. След като  Зори отправи едно тиквено предизвикателство, мисля и аз да се намеся с оранжево - тиквена публикация. Ще я съчетая с една оранжева разходка, до едно изключително красиво място.

И разбира се рецепта в оранжево - Крем супа от тиква и моркови с кокосово мляко и ябълков чипс. Води всички семейни рекорди по бързо изяждане!



ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...